Ех, любов

Как си ти, Откакто мен ме няма? Свикна ли и по-щастлив ли стана? Съвестта си изчисти ли от греховете си с мене? И започна ли пак да обичаш жената до тебе? Как си ти? Как да бъда? Свиквам някак, избор нямам. Всичко правя пак да бъда, да се кара. С нея да съм, верен да съм обещах си. И припитно спрях да мисля вече как си. Останах жив и Продължив. Докрая с теб да Си простих. Ех, любов, едно благодаря ти каза За това, че от мен насила се отказа. Ъхня си, а какво ти струва, кой ти го Призна? Цяло живот гледаш другите да са щастливи, А за нас ще помислиш ли веднъж, Кажи ми. Ех, любов, остани със мен поне До сутринта. Господи, Къде съвестта ти? Този мъж защо ми го изпрати? Ако пак се прегърнем, така ще останем до края. А да бягам отново дали ще си струва? Не зная, Господи. Прегърни ме, целуни ме, сживи ме. С теб боли ме, но без тебе по-боли ме. Грешни бяхме, но за мене най сгрешихме В деня, във който се разделихме. Останах жив И продължив. Докрая с теб Да си простих. Ех, любов, едно благодаря ти каза За това, че от мен насила се отказа. Ъхня си, а какво ти струва, кой ти го Призна? Цяло живот гледаш другите да са щастливи, А за нас ще помислиш ли веднъж, Кажи ми. Ех, любов, остани със мен поне до Сутринта. Ех, Любов, едно благодаря ти каза за Това, че от мен насила се отказа. Ъхня си, а какво ти струва, кой ти го Призна? Цяло живот гледаш другите да са щастливи, А за нас ще помислиш ли веднъж, Кажи ми. Ех, любов, остани със мен поне до Сутринта.