Стихове за най-малките: част 7

От тъмната торбица ще го вземат за чорбица. Петьо пръстчета разтвори. Сърчицето му се бори. Ще го пусне или няма? А чорбицата? А мама? Изведнъж запява птичка. Дига Петето главичка. Вижда колко е щастлива, как се радва, Че е жива, жива, жива. И усети жал за охлювчето Петьо. Взе, Обърна той торбата И го пусна на земята. А сега какво ще каже вкъщи, като се покаже? Летен дъжд, топъл дъжд. Всичко съхне изведнъж. Петьо вкъщи се завръща. Ей я бащината къща. И не с мократа абичка. Пълна е с коприва тя, с киселец и със Цветя. Ах, каква чорбица сладка ще си хапнат с мама, Татка. Платноходка. Бяла платноходка плува по водата, Сякаш пеперудка трепка със крилцата. А морето гладко и небето синьо. Бяла платноходке, а вземи, вземи ме, Че крилца ми растат върху раменете. Да летиме с тебе по морето двете. Екскурзия. Дайте ми чорапи, дайте ми обуща. Колко е добричка мама, че ме пуща. Палтото на рамо, хляба в торбичка. Оле, тази мама колко е добричка! Шаро, ти се връщай. Дириш си белята. Само хора ходят горе в планината. Оле, закъснявам. Тръгнали са всички. Сбогом, татко, мамо. Много сте добрички. Рибки. Тече, тече водичка в мъничка рекичка. Клонче се навежда, рибките поглежда, С листчета потрепва, кротичко прошепва. Ей вий, рибки-треперушки, много светят ваш'те гушки. Ще ви видят дечицата, ще ви хванат в речицата.