Стихове за най-малките: част 6

Гълъб намира. Гълъбче, кацни тук близо хлебец да ти дам, На врата да ти нанижа от цин цигер дан. Мама, кака, леля, стринка са на блока днес. Аз съм тук сама, саминка. Ти при мене влез. Гледай ме как шета, мия и редя легла. Копчето сама си шия. Гълъбче, ела! Носиш клонче. Мир за всички. Спри се, почини. Ето моите ръчички. Върху тях кацни. Петьовото сърчице. Летен дъжд, топъл дъжд. Що прогони изведнъж изпоплашените хора и кокошките От двора. Никой мокро не обича, а на завет всеки тича. Мушнало се под каруца кученцето, Дето куца. Някой с камък го улучи по крака, А от мокрото нали още повече боли. Само Петьо е на крак. Той на мама е юнак. Сложил на глава торбичка, върху раменца абичка. Той за охлюви върви. Гази мокрите треви, лапади и разни листа, От дъжда измити, чисти, а под тях пълзи полека С къщица черупка лека, охлювченце с две очица, Щръкнали като рогчета. Те му са и за очички, те му са И за ръчички, че те с тънички рогца служат Му за пипалца. Едно рогче се навежда и през тръбчета поглежда, Вижда птиченце страхливо под едно листо се свива Сухо място да намери и от мокрото трепери. А под синя незабравка, сгушила се черна мравка, Гледа бистрата вода, слуша как шуми дъжда. Тя водата не обича, тя по сухо само тича. Охлювчето го е смях. То не знае що е страх. То на мокрото живее. Радва се, че дъжд се лее. Летен дъжд, топъл дъжд. Как премина изведнъж? Топло слънчице изгря. Светна цялата гора. Птичката крилца разпери. Мравчицата път намери. Охлювчето с две очица, щръкнали като рогчета, С къщичка черупка лека тръгна, Запълзя полека и измито, чисто, Бяло гледа. Нещо се подало с торбичка на главичка, С мокра на гърба абичка двете си ръце протяга И към него, ааа, Посяга. Стресна се. Рогчета сви И в черупката се скри. Петьо с пръсти го взема да го носи у Дома. За чорбица сладка, вкусна. В торбичката го пусна. А гората беше цяла с птичи песни зазвънтяла. Слънчевата радост в нея като летен дъжд се лее. Всичко живо се раздвижи, пълно с радост, Пълно с грижи. Само охлювчето бяло в тъмната торба се свряло. Няма да пълзи полека по тревата мокра, Мека, да се радва като всички живинки, Цветя, мушички и рогчета да насочи, Щом врабче наблизо скочи.