Стихове за най-малките: част 8

Весела песен. Как да се не радвам, че вече есен? Как да я не срещам весело със песен? Всички я одумват и я мразят всички. И от нея бягат пойните ни птички. Само черни врани и врабчета сиви тук стоят, Не бягат и не са страхливи. Стъпваме по меки листа в гората, А гората цяла станала на злато. И вкъщи дюли, ябълки с кошове, Сладко, мармалади за зима с готови. Да ядем наздраве и да ни е сладко! Да е жива мама, да са живи с татко. Слънчице. Слънчице ле златно, що си ми се скрило? Вятърът ме щипе и боде със жило. Мръзнат ми без тебе сгушените птички. Нямам де да скрия своите ръчички. Вятърът е лошав, само знай да духа. А нощта е страшна, студена и глуха. Само ти едничко си добро в небето. Само ти ми грееш право в личицето. Катерички. Катерички, опашатки, опашатки, Качулатки. Много сте красиви, много сте скокливи. Ох, тъй бързо не гризете, зъбчетата си пазете. Магаре. Ревна Марко с пълен глас. Как чудесно пея аз. Но изплашените врани викат: "Ех, Дано престане!" Има на света глупци, Мислят се певци. Мравка. Една мравка с тънко кръстче в уста носи житно Зрънце. То е нейна съдба тежка, по-голяма от човешка. Ах, не стъпвайте, дечица, на таз мъничка душица. Картинка. Клончета студени, кацнали врабченца. Как не им истиват голите краченца? През стъклата гледа угоена маца. Глупаво врабчето, че тъй близо каца. Таз година иде много люта зима. Мацата в ума си нещо лошо има. Гледа тя врабчето сякаш в огледало. Колко ли е сладко да го лапнеш цяло?