Стихове за най-малките: част 4

Лакомчо. Слива с костичка, който изяде, слива в корема ще Му израсте. Ще излизат клони, като спи насън, През носа, устата и ще гледат вън. Заран в корема ще се скрият пак, Ала в очите ще оставят знак. Който ги погледне, той си вече знай. И с таквиз дечица никой не играй. Горкият. Пусто-опустяло да му се не види. Все на мене сипят всичките обиди. Все съм крив за нещо и на зло налитам. А пък тъй съм кротък и за всичко питам. Гърнето разляло млякото в долапа, сладкото самичко Снощи се излапа. Гвоздей разкъсал новите ми гащи. Аз съм бил научил котката да дращи. Дето си строшила бабо очилата, аз съм й ги Сложил скришом под кревата. Пусто-опустяло да му се не види. Аз ли ще преглъщам всичките обиди? Мъдро и учено. Много му е драго, много му е мило, Дето се облякло, дето се измило. Две очички светят и косички гладки. Чантата догоре пълна с тетрадки. Нищо че навън е мокро и студено. То си е на мама мъдро и учено. Лудото коте. Боже, нашто лудо коте вече място не намира. Де не скача, де не пада, под какво се Не завира. Уж се свило под долапа, А с очички стреля, стреля, че като подскочи лудо Право в бялата каделя. Оле, как я разтърбуши и търкаля и увива. Цяло целиничко на пашкул се в нея свива. Ех, да е отнейде баба, че да дойде коте Лудо, че да вземе тая хурка, та тогаз да Видиш чудо. Олеле, Котенцето още не ходи, а лази. Майка му е с него. Тя от зло го Пази, Но то се търкулна в дълбоката яма. Кой ще го извади? Нали само мама? Но и мама падна. В ямата са двете. Кой ще ги спасява? Деца, помогнете! Мишлето. Ой, мишленце пакостливо, пакостливо и игриво. Ой, какво, какво направи с твоите зъбчета корави? Питката си гризнало, сиренцето близнало. Мама се закани живо да те хване. А пък котката от двора вече иде. Скоро, скоро, ой, мишленце, мое клето! Бягай, бягай на полето. Там ще бъдеш надалече. Да не правиш пакости вече.