Драматизирани миниатюри и стихове из Гюлестан: част 2

Един ден седях с няколко велможи на един кораб. Изведнъж успях да забележа, че недалеч от нас една Лодка с двама братя се обърна във водовъртежа. Един от велможите каза на моряка: „Спаси тези братя И за всеки от тях ще ти дам по Петдесет динара.“Морякът се хвърли във водата без Страх, но спаси само единия от тях. Аз възкликнах: „Навярно на оня е било съдено да Не живее повече, та побърза да извадиш първо този.“ Морякът каза: „Думите ти са верни, Но и аз бях по-склонен да спася този, тъй Като веднъж закъсах в пустинята и той ме качи Върху една камила. О-о. Да. А за другия не се тревожех-Да. -тъй като в детинството си от ръцете му получавах Само удари с бич. Да. Е-е. Верно е казал Господ: „Който прави добро, За него доброто остава. А който върши зло, на себе си зло причинява.“ Старай се да не бъркаш чужда рана. И твоят път е може би трънлив. Помагай ти на бедните в делата да ти помагат, Докато си жив. Арабите казват: Върши добрини, Но не натяквай за тях и ползата от това Ще се върне при теб. Или: Дарявай, но не търси признателност, Тъй като изгода от това сама ще дойде при Теб. Знам за един падишах, който заповядал за някакъв, Шшш, за някакъв грях да накажат един пленник със Смърт. Та от отчаяние нещастникът се хвърлил върху царя да Го хули и ругае. Е, както казват, Който се прощава с живота, издумва всичко, Което е на сърцето му. Е, да. Нямаш ли възможност да избягаш, сам към меча със Ръка посягаш. Мхм. Падишахът попитал: „Какво каза този?“„О, господарю“, Отговорил благородният везир. „Той нарежда, че този, който гнева си укротява, Той на виновните прощава.“Падишахът го съжалил и Живота му подарил. Ех, да. Но друг везир, противник на първия, Казал: „На хора с нашето звание в присъствието на Падишаха не се полага да говорят нищо друго, Освен истината. Този пленник ви хулеше и говореше Неприлични думи.“Падишахът, слушайки това, Се намръщил и отсъдил: „Неговата лъжа ми хареса повече от твоята истина. Тя бе изречена за добро. А твоята истина води към престъпление.“ От кого научи правилата за приличие? От невъзпитаните. Аз се въздържах от всичко неприлично, Което забелязвах в техните постъпки. От всяка дума, даже на шега изречена, Ще има полза умният човек. Но сто глави от Книгата на мъдростта прочетени не Могат да помогнат на зевзек. Да. Един дервиш. Един дервиш изпаднал в нужда. Е. Е, някой му казал: „Слушай, Божумер притежава несметни богатства.“ Какви? Какви? Злато, диаманти, какви? „И злато, и диаманти. Всичко. Ако узнае за твоята нужда, Незабавно ще ти помогне.“„Не го познавам“, Възкликнал дервишът.