Драматизирани миниатюри и стихове из Гюлестан: част 3

„Аз ще те заведа.“Отвърнал онзи. Хванал го за ръка и го завел в дома На богаташа. Щом видял пред себе си човек с надменно стиснати Устни и мрачна външност, дервишът нищо не казал и Се върнал. Попитали го: „Какво направи там?“„Подарих Му неговия подарък. Изражението на лицето му.“Отвърнал дервишът. Не моли човек, когато с кисел образ те посреща, Че видът му глупав скоро само ще те натъжи. Ако видиш, че с усмивка твойта скръб успокоява, На такъв човек веднага болката си разкажи. Лъвът не търси кучешки огризки, Дори от глад да вижда своя край. Да мреш от глад, пак не протягай ръката си Към негодяй. Слушал съм за един царски син, че бил нисък И с черти уродливи, а братята му високи и Красиви. О? Хм. Да. Веднъж бащата го погледнал с отвращение и Презрение. Младежът бил прозорлив и казал: „Ох, татко, подобре нисък мъдрец, Отколкото висок глупец. Не всеки, който е висок и строен, За уважение е достоен.“Е, да. Не всеки, който е красив и величав, Притежава и добър нрав. Важни са делата, а не видът. Някакъв селянин го заболели очите. Отишъл той при ветеринарния лекар. При кого? При ветеринарния лекар. А-ха. И му казал: „Ох, излекувай ме.“Ветеринарният Лекар намазал очите му с лекарство, с което мажел Очите на четирикраките. А онзи ослепял. Селянинът отишъл с тъжба при съдията. Съдията казал: „Ветеринарният лекар не заслужава никакво наказание, Тъй като Ако този селянин не беше магаре, Нямаше да отиде при него.“Нямаше. Някакъв пиян младеж изпуснал от ръката си капистрата На вола и заспал на пътя. Покрай него минал един благочестив мъж и с Възмущение се произнесъл за отвратителното му Състояние. Пияният вдигнал глава и казал: „Когато минаваш Покрай нищожество простодушно, Минавай великодушно.“ Ох, бездарните хора не могат да гледат талантливите. Също така, както пазарският пес ловджийското куче. Песът лае, но не смее да се приближи до Ловджийското куче. Така и подлеците, Които не притежават никакви добродетели и ненавиждат Доблестните. Е, завистникът затуй си служи с Клеветата, понеже се бои очи в очи да назове Нещата. Ммм. Хм хм. Хм А знаете ли разказа за лисицата? Не. аз го знам, ама хайде разкажи. Слушай. Видели я да се мята на земята извън Себе си. Някой й казал: „Каква беда ти се Е случила? Какво е предизвикало такъв страх у теб?“