Драматизирани миниатюри и стихове из Гюлестан: част 4

Ооо, Чух, че ловят всяка камила, за да я принудят Да работи насила. Глупачке! Какво отношение има камилата към теб и Какво общо имаш ти с нея? Мълчи. Ако от злоба завистниците кажат, Че аз съм камила и ме уловят, кой ще Се погрижи за моето освобождаване и за това да Се изясни положението ми? А аз мога никого да не обидя, но мога Ли да се спася от завистта? Умри, завистнико. От тази тежка болест единственият изход е Смъртта. Глупакът при беда се моли и друг да има Същите неволи. Щом прилепът не вижда светлината, У слънцето ли е вината? Да ослепеят, щом такива са очите, Отколкото да не изгряват пак лъчите. Слушайте, слушайте сега. Някакъв търговец загубил Хиляда динара и казал на сина си: „Не казвай на никого за това.“А синът възкликнал: „О, татко, татко, да бъде волята ти. Аз нищо няма да кажа. Само искам да ми обясниш каква ще бъде ползата От тази тайна.“Каква? „За да не се удвои бедата“, отвърнал бащата. Към загубата на парите ще се присъедини и Задоволството на хората. Не казвай мъката си на врага, че може той Да възкликне радостен: „Дай Боже!“ Който смята слабият враг за нищожен, Прилича на онзи, който с пренебрежение оставя Малкото въгленче да гори. Доде е малък огъня гаси, че може пламнал да Изпепели земята. Не чакай твоя враг да стреля пръв, Щом в твоята ръка трепти стрелата. Някакъв мъдрец поучавал синовете си. Скъпи мои, Научете някакъв занаят, Тъй като богатствата и светските блага не заслужават Доверие. В този свят лесно могат да изчезнат и златото, И среброто, А занаятът Това е жив извор и вечно богатство. Ако човек, който владее някакъв занаят, Бъде лишен от власт, Не е беда, Тъй като изкуството в душата му е богатство. Където и да отиде, Навсякъде ще срещне уважение И ще седне на Почетно място. Някакъв цар дал сина си на един учен и Му казал: Имай го за свой син. Не жали сили и го възпитавай като един от Синовете си. Ученият се поклонил и подчинил. Той се занимавал няколко години прилежно с царския Син, но от него нищо не излязло, А синовете на учения достигнали съвършенство в Учението и красноречието. Царят повикал учения в двореца и с укор му Казал: Ти измени на нашата уговорка и не изпълни Даденото обещание. Да, нека не остане скрито за Вниманието на повелителя на земята, Че възпитанието на всички е еднакво, Но Природата им е различна.