Драматизирани миниатюри и стихове из Гюлестан: част 5

Каквито и науки да изучиш, на дело не приложиш Ли ги, си неук. Самарът му да натежи от книги, оселът ще същия Кютук. Двама напразно са се трудили и безполезно са се Старали. Онзи, който е спестявал, Без да се е възползвал от натрупаното. И този, който е научил нещо, а след това Не е направил нищо. В Магреб срещнах един учител. Той беше човек с начумерено лице и зъл език, Безсърдечен и невъздържан. В жестоките му ръце като в плен страдаха няколко Чистосърдечни момчета и непорочни момичета. Те не се осмеляваха да се засмеят и не Се решаваха да говорят, тъй като ту на едно Удряше шамар по сребърната бузка- Ту друго пляскаше с ръстика по кристалното краче. Чух, че го набили и прогонили, а училището предали На един добър човек. Новият учител бил добродушен и благочестив, Благороден и отзивчив. Той не отправял упреци, освен ако било необходимо и От езика му не се отронвала нито една обидна Забележка. У децата изчезнал страхът от строгостта На първия учител и като забелязали ангелския нрав на Втория учител, започнали да лудуват. Ами да. Разчитайки на неговата доброта и Снизходителност, те забравили учението. По-голяма част от времето се прекарвали в игри и Чупили един другиму неизписаните плочи в главите си. Ако наставникът или учителят допусне незаслужена Закрила, ще проиграят всичко неговите ученици на Плескочи кобила. След две седмици посетих отново това училище и Видях, че са прогонили и втория учител и отново Са повикали първия учител. Искрено се огорчих и възкликнах: „О, Господи, защо отново направиха този дявол учител На ангели?“На ангели ли? Чу думите ми един остроумен старец. Засмя се и каза: Изпратил падишахът своя син да Учи и на гърдите му завързал сребърна дъска. Там пишело със златни букви, че учителската строгост Е по-добра от ласката на бащина ръка. Приятелите се познават, когато си в затвора, А около масата всички врагове изглеждат добри хора. Не вярвай на приятел, щом те хвали, Когато преживяваш дни честити. Приятелството се познава в нещастията и бедите. Да. Един везир се отнасял добре с подчинените си и Винаги се застъпвал за благоприятния изход на делата Им. Но случило се така, че бил изправен пред Царския съд. Всички придворни се стараели да го спасят. Приближените на царя му оказвали всякаква помощ, Докато бил в немилост, а велможите неуморно Разказвали за неговите добродетели, така че царят му Простил вината. Някакъв благочестив мъж, като разбрал това, Произнесъл думите: Продай и бащината си градина, Та имаш ти приятели мнозина. Котелът на доброто да възври. Със всичко старо огън разгори.