Драматизирани миниатюри и стихове из Гюлестан: част 6

Дори и любовта да не откриеш, В търсенето й си длъжен да умреш. Помня как в дните на моята младост вървях по Улицата с преизпълнено от самотно сърце и видях едно Прекрасно лице. Това беше през месец май, когато горещината Пресушава устата и ме караше сам ума да губя Ума и дума. Не можех да понеса слънчевия зной И потърсих защита под сянката на някаква стена, Надявайки се някой да угаси жаждата ми със студена Вода. Изведнъж В тъмната сянка на дома засия зора. Появи се красавица за миг, чиято прелест не е В състояние да опише и най-красноречивият език. Тя изгря като утро в градината, Свежа и млада, Или като жива вода в ада. В ръката си държеше чаша с ледено студена вода, Подсладена със захар и вино. Не знам дали към питието имаше розова вода или В него бяха попаднали няколко капки от розата на Нейното лице. С една дума, аз взех това подсладено Питие от нея, изпих го и като че ли Започнах отново да живея. Така съм жаден, Че не ще се утоля, не крия, Дори и цялото море До дъно да изпия. Пияният за кратко е пиян и изтрезнява, А влюбеният до смъртта си чак пиян остава. Разказвали на някакъв арабски цар историята на Маджнун, Който бил обхванат от любов към Лейли. За това до какво безумие бил доведен, За това как той, въпреки своите изключителни Качества и красноречие, Бродел из пустинята, безсилен да държи повода на Волята си. Царят заповядал да го доведат при него тогава и Започнал да го порицава. „Какъв порок забеляза в достойнството на човешката Душа? Ти си възприел нрава на животните и си Изоставил общуването с хората.“Маджнун казал: „Приятелите ме упрекват за любовта ми към Лейли, Но само ако я погледнеш, ще бъда оправдан, Нали?“Щом царят чул това, решил да разбере Съответства ли на съдържанието ликът, С който Маджнун бил облякъл своето твърдение и Поискал да види красотата на Лейли, Да разбере с какво толкова го привличат чертите на Онази, която предизвика такъв смут. Царят заповядал да я намерят. Обиколили всички арабски племена, Намерили я и я довели в двореца. Царят я погледнал и видял Мургава и слаба девойка. Тя му се сторила незначителна, защото и Най-последната жена от неговия харем я превъзхождала По красота и пищност. Проницателният Маджнун се досетил за онова, Което мисли царят и възкликнал: „В красотата на Лейли трябва да се вгледаш с Очите на Маджнун и да имаш неговото сърце, За да можеш да разбереш тайната на блаженството, Което излъчва нейното Лице.“ Какво разбира от сърдечна рана спокойният от любовта Лишен? Не ще открия болката си аз на други, Освен на този, който страда като мен. То все едно е да разкажеш на човек какво Е туй пчелата, ако поне веднъж не е изпитал Той отровното й жило и бедата.