Драматизирани миниатюри и стихове из Гюлестан - част 7

Щом остарееш, забрави за свойто детство. На младите игрите остави в наследство. Един старец разказвал. Ожених се за една девойка. Украсих стаята й с рози и всеки час през Деня и през нощта се уединявах със жена си. Превързах се към нея от сърце и не свалях Очите си от нейното лице. Дълги нощи не спях, а й разказвах разни Забавни истории и весели случки с надежда, Че тя ще свикне с мен и ще престане Да ме отбягва. Веднъж й продумах: „Навярно Добрата съдба е била твоя приятелка и очите на Щастието ти са били будни, щом като си попаднала На опитен, образован и скромен старец. Старец, който познава света, понася горещината и Студа и който е изпитал и добро, И зло. Знае цената на дружбата, Изпълнява условията на любовта. Който е добър и умен, общителен и сладкодумен. Ти не попадна в ръцете на самодоволен младеж, А и глупав и лекомислен безделник, Който всяка минута изпитва нова страст и всяка Секунда променя своето мнение. Всяка нощ спи в ново легло и всеки ден Си намира нова любовница. От млад човек не чакай вярност, Макар че е красив и лунолик. Нали така и влюбеният славей за нова Роза пее всеки миг.“Наприказвах й толкова много Неща от този род, та ми се стори, Че сърцето й е попаднало в мрежите ми. Но изведнъж Из сърцето й, изпълнено с мъка, Се изтръгна тежка въздишка и тя промълви. Ох, Всички тези думи, които каза, според мен не тежат Повече на кантара на моя ум от онези, Които чух веднъж от своята бавачка. За младата жена е по-добре да легне с хълбок От стрела прободен, отколкото с мъж негоден. Когато види тя съпруга си с пъружен, С изпръхнали уста, за нищо вече нежелан, Ще каже. За какво ли ми е нужен? Навярно да си го държа за... Талисман. Ако жената бъде недоволна, Не струва нищо и лула тютюн. Щом старецът не може да се вдигне, нима му Трябва някакъв бастун? С една дума, Съюзът между нас се оказа невъзможен и завърши с Раздяла. Когато измина съответният срок, Омъжиха я за един младеж. Е, избухлив и зловреден, своенравен и Беден. Тя понасяше Обиди и побоища, лишения и глад и все пак Беше признателна на Бога за милостта. Ох, Благодаря ти, Господи, че се избавих от тежките мъки И намерих вечно блаженство. Макар че си жесток, несправедлив, Понасям всичко аз, Защото си красив. Да изгоря, Но само с тебе в ада, отколкото да бъда В рая с друг. Пред урода с аромат на Роза красавец предпочитам с дъх на лук.