Драматизирани миниатюри и стихове из Гюлестан - част 8

Един човек имал млада и красива жена, Но тя умряла. А грохналата тъща останала в дома На нещастния вдовец, за да пази зестрата. Ужасно много го измъчвали разговорите й, Но той не намирал начин да се избави от Нея. Веднъж дошли да го навестят няколко приятели. Един от тях попитал: „Как понасяш раздялата с Любимата жена?“„О, Да не виждам жена си в нашата къща е Толкова тежко, Колкото да виждам своята тъща.“ Увехне розата, Но растат шиповете покрай нея. Отнесоха съкровището, Но остана змея. Веднъж от младежка глупост започнах да крещя на Родната си майка. Тя седна обидена в един ъгъл, разплака се и Промълви: „Да помнеше ти своето детинство И времето, което в скута ми прекара, Не би ме тъй през този ден обиждал, Когато ти си като лъв, А аз съм стара.“Човешката душа е във Властта на един миг, А нашият живот е битие Между две небитията. Аз никога не съм се оплаквал от кръговрата на Времето. Никога не съм се мръщил на съдбовните промени. Освен веднъж, Когато нозете ми бяха боси и нямах пари да Си купя обувки. Тогава, опечален, Влязох в съборната джамия на Куфа И видях там Един човек без нозе. Благодарих на Бога За благодеянието Му И продължих да ходя бос. Земните блага са дадени, за да осигуряват спокоен Живот, А животът не е даден за натрупване на блага. Попитали умния човек кой е щастлив и кой е Нещастен. Той казал: „Щастлив е онзи, който е сял и Ял, а нещастен, който оставил всичко, Е умрял.“ Не се моли за този, който едно добро не Е създал. Той цял живот блага събира, Но ни с едно не е живял. Събрахме ние наставления уместни И много дни отлитнаха безвестни. А не допаднат ли на нечии уши, изпълнихме дълга Си. Туй ще ни теши. И нека да пребъдат тези стихове и книга, Додето под небето прах човека вдига. Целта е да оставиш подир себе си следа, Че мигар има смисъл друг света.