Вълшебното камъче - I част

Вълшебното камъкче. Вълшебното камъкче. Вълшебното камъкче. Вълшебно. За вечеря ли приготвяш маниоката, майко? Да, Мавонго. Днес брат ти донесе много маниока. Ще имаме ядене за няколко дни. Ето и вода от сладката река и плодове от Хлебно дърво. Колко сте добри, деца мои! Не си играй с камъчето, Може да го изгубиш. Окачила си ги на гърдите ни, когато сме се Родили, нали? Не аз. Една стара жена. Беше много жадна. Дадох й млякото от два кокосови ореха, А тя от благодарност ви окачи тези камъчета поръча Да ги носите, докато сте живи. Майко, Вече съм голям. Искам да тръгна по света. Искаш да ни напуснеш ли, Мавонго? Майко, обичам ви и теб, и брат ми, Но искам да видя какво има по земята. Ах, Няма да ти попреча да тръгнеш. Но знаеш колко сме бедни. Нямам какво да ти дам за път. О, не се грижи за това, майко. Ще се справя с всички трудности. Луемба. Луемба! Защо ме викаш, майко? Слез от палмата. Ела си не. Какво има, майко? Мавонго иска да ни напусне и да тръгне по Света. Наистина ли, братко? Наистина. Но не ми се сърдете и не ме Корете. Не искам да тъгувате за мен. Боговете да те закрилят, синко. На добър път, Мавонго. Прощавайте. Скоро ще се върна. Ох, Гладен съм, Искам да ям, а наоколо има само трева. Ще легна да почина. Я! Каква богата трапеза изникна пред мен. Ха, Еленово месо, фурми, ананаси, кокосови орехи. Но откъде дойде всичко това? Момко, ти имаш добро сърце, щом носиш на Шията си вълшебно камъче. Кой говори? Ние, привичките. Ако ти трябва нещо, докосни с камъчето някоя от Нас и желанието ти ще се изпълни. Значи затова се появи трапезата. Я да опитам пак. Искам един нож. Е, чудесен нож, Но ми трябва и пушка. Е, ето и пушката, обкована със сребро и скъпоценни Камъни. А сега кон. Ех, какъв хубав кон! Аз съм твой, господарю. Ще ти бъда верен другар. Много се радвам. Добре дошъл, орльо белоглав. Накъде? Гладен съм, момко. Ето, вземи този къс месо. Ще помня добрината ти. Почини си, А аз ще ти правя сянка. Благодаря ти, орльо. Моят господар дълго спа. Трябва да го събудя. Да, Нощта скоро ще се спусне от Рубинената планина. Хей, защо ме будиш, приятелю? Време е за път. Благодаря ти, конче. Да тръгваме тогава. Е, Довиждане, орльо. Довиждане, Мавонго. Наближава конник. Колко е красив! Първо ще ухапя коня му, А после и него. Зизи, накъде се виеш? Шшш, ще ухапя конника. Не, няма да го ухапеш. Няма. Ха, ха. Ааа! Защо ме кълвеш? Ааа, защо ме издигаш в небесата? Конче, Конче, виж, нашият приятел лети във висините. Какво ли носи в чапката си? Ето, пусна го върху скалите. Сега литна към нас.