Вълшебното камъче - III част

Ето, Този коридор води към нашите покои, Съпруже мой. Чакай, чакай. Какво е скрито зад тези платна по стените на Коридора? Огледала. А защо са покрити? Защото... Защото не са като другите. Покажи ми ги. Искам да ги видя. Не, недей. Опасно е. Не искаш да изпълниш молбата ми. Всяко твое желание бих изпълнила, но за това не Настоявай. Тогава. Тогава сам ще дръпна платното. Но това е моето родно село. Ха, Ето, там е нашата къща. Не разбирам какво лошо има в това, че видях Родното си село. Така е, но... Да видим второто огледало. А, Ето и пътя, по който минах, за да дойда Във вашия град. А това е кладенецът, от който конят ми и Аз пихме вода. И дървото, да. Ето и дървото, от което папагалът Ме приветства. Сега Третото огледало. Не, не, не. Третото огледало не трябва да се открива. Защо? Защото ще видиш мястото, От което никой никога не се е върнал. Напразно се страхуваш. Не, моля те. Заклевам те. Не го поглеждай. Какъв страшен град! Какво е станало с хората, които са живели в Него? А тези, които са стигнали дотам, Защо не са се върнали? Не знам. Аз ще отида. Длъжен съм. Трябва да разбера. Моля те, заклевам те, не отивай там. Нито един от юнаците, които отидоха в този град, Не се е върнал досега. Не бой се, аз Ще се върна. Знам, че и ти няма да Се върнеш. Това е прокълнат град. Но аз имам вълшебно камъче. То ме пази. Никой не може да ми стори Зло. Чакай ме. Довиждане. Къде отива нашата Царкиня? Накъде? Накъде? Къде отиваш, красиви момко? Къде, къде? Отивам да видя прокълнатия град. Не отивай, не отивай. И ти като другите няма да се върнеш. Ох, уморих се. Три дни и три нощи препускаме. Иииииии аз се уморих. Но какво е това в далечината? Някакво мъртвило. Струва ми се, че това е прокълнатия град, Който видях в огледалото. Хайде още малко. Бързай, конче. Га, га. Някой идва. Га, Какъв красив момък! Ох, Защо съм синя врана? Трябва да бързам. Ако го изпусна, Тя пак ще скубе перата ми. Капино, шей Капино, събуди се. Га. Какво става? Га, га. Още един юнак ще бъде погубен. Ох, ох, а е толкова красив. Ей сега ще простра ластуните си върху пътя му. Кончето ще стъпче някой от тях И аз ще изпусна упойващия си аромат. Ще го приспя. Бързо, бързо. Га. Каква необикновена синя врана. И как ме гледа. Ей сега. Ей сега. Ииии Ох, нещо се замайвам. Какъв, Какъв сладък аромат! Ссссладък, Ссссладък. Ох, Спи ми се. Упоиха се. Вървят и спят. Ето, Кончето тръгва по страшния път И аз трябва да го водя. Га, Га. Га, га. Ето, бабо, доведох ти още един юнак. Как ми е жал за него. Доведи ги по близо. Хайде, конче. От този хубавец Ще направя най-черния камък. Ще го изпъстря със златни жилки. Още един камък върху черния ми коп. Сега Кончето. Хайде, Хайде върху белия ми коп. А сега Ще чакам други самонадеяни юнаци, Които си въобразяват, че могат да се преборят с Мен. Га Га га. На никого не мога да помогна. Луемба. Луемба, Къде си, синко? Тук съм, майко. Поправям тетивата на лъка си. Ето, Мисля си защо брат ми не се обажда толкова Време. Да не би нещо лошо да му се е Случило? Ще трябва да отида да го потърся. И мен ме плаши неговото мълчание. Тръгни, синко, Потърси го и не забравяй да ми изпратиш вест. Какво ли да ти дам за из път? Така ни измъчва сиромашията. Не се тревожи, майко, не се тревожи, Аз ще се оправя. Лъкът ми е готов. Стрелите също. Е, Довиждане и чакай вести. На добър път, Луемба. Да. Брат ми тръгна по посока на стария баобаб. В същата посока трябва да тръгна и аз.