Вълшебното камъче - IV част

Ух, Уморих се И съм гладен, Но наоколо не се вижда нищо освен трева. Ще полегна да добия малко сили. Колко е синьо небето! Няма нито едно облаче, Само орел се вие из висините. Ха, Започна да се спуска. Стрелба се към мен. Лъка, Стрелата. Кра, кра. Остави лъка и стрелата, Луемба. Не идвам да ти причиня зло, а да ти Помогна. Как ще ми помогнеш, орльо белоглав? Сигурно и ти си гладен като мен. Ние и двамата ще имаме богата трапеза. Богата трапеза? Ти подиграваш ли се, горда птицо? Тук няма даже и хлебно дърво. Чуй ме, Луемба. Отвържи камъчето, което виси на шията ти И докосни с него една от тези високи тревички. Загадъчни са думите ти, орльо белоглав. Е, Все пак ще опитам. Тревичке, Искам ядене за двама. Ха, Наистина Богата трапеза. Благодаря ти, орльо. Бъди мой гост, ще си разделим месото. Кра. Закъде си тръгнал, Луемба? Търся брат си. Може би е в беда, Но пътят ми е труден. Искай всичко от тревичките и от камъчето. Тревички, Дай ми кон. Аз не съм и сънувал, че ще имам такъв Хубав кон с тънки крака и такава буйна грива. Искай пушка, искай... Лъкът, който сам съм си направил, Ми е най-доброто оръжие, приятелю. А сега на път. Хайде, конче. Благодаря за съвета и довиждане, Орльо белоглав. Внимавай, Луемба. За всичко внимавай. Връща се! Връща се съпругът На нашата царкиня. Хей, папагалчо, ти кой си? Нали Ме знаеш? Аз посрещам и изпращам гостите на нашия Град. Аз известявам кой идва и кой заминава. Върна се съпругът, върна се Мавунго. Върна се смелият Мавунго. Слава на умния Мавунго! Значи брат ми е бил в този град. Тук ще науча нещо за него. Къде е? Къде е моят съпруг? Ето го, царкиньо. Хората са го наобиколили. Ах, съпруже мой, ти се завърна. Не, не, не ме прегаждаш, тъй хубава девойко. Сигурно имаш грешка. Ти си най-умният, най-смелият. Само ти се върна оттам, откъдето никой не се Е връщал. Значи Мавунго е отишъл на някакво страшно място. Но аз, аз не съм съпругът ти, царкиньо. Как не си? Ето същите очи, същият нос, Същата уста. Къде е? Къде е моят зет? Той е най-смелият мъж на света. Ела, ела в двореца, зетко, ела да си починеш. Ти спаси хората от бедата. Царю, царю, благодаря ти. Благодаря ти, царю, но аз не съм твоят зет. О, Той си изгубил ума. Той забравил всичко. Но това е Мавунго. Най-смелият Мавунго. Мавунго е бил тук и се оженил за царската Дъщеря. Ох, но как? Как да я убедя, че аз не съм съпругът Й? Да, най-добре ще бъде да мълча, Докато науча всичко. Ела, Ела, съпруже мой, Подай ръка. У дома ще си спомниш всичко. Изнесете на площада в изобилие кокосови Орехи, банани и ананаси. Нека всички ядат до насита. Да се помни завръщането на моя зет. Ооооо, Мавунго! Слава победителя! Царкинята е щастлива. И царят е доволен. Да живее Мавунго! Да живее Мавунго! Ще отидем в нашите покои По същия коридор, където са окачени огледалата. Наистина, какви ли са тези огледала И защо са покрити с платна? Прекрасна царкиньо, ще ми покажеш ли тези огледала? Вече не ме е страх. Ето. Но това селото, в което съм се родил. А сега второто. Интересно огледало. В него като че ли се отразява пътят, По който дойдох тук. Моля те, открий следващото. Въпреки че ти се върна оттам, Не ми се иска да откривам третото огледало. Все пак открий го. Аз искам да го видя. Знаеш, че в него Се вижда градът, от който никой никога не се Е върнал. Но ти се върна, съпруже мой. Открий го. По-бързо, моля те. Щом толкова настояваш. Ето. Какъв Страшен град! Колко много и какви грозни каменни къщи. Но ти беше вече там. Сега искам да ми разкажеш как се върна. Ето къде отишъл Мавунго.