Вълшебното камъче - V част

Аз трябва да се върна там. Пак ли ще отиваш? Добре, Добре, върви, щом трябва. Но не се бави. Довиждане, царкиньо. Скоро ще се върна. Довиждане, съпруже мой. Ще те чакам. Ето, пак отива в куколня център. Пак отива. Пак, пак, пак. Защо секна песента на птичките? Като че настана мъртвило. А И каква е онази синя врана? Защо така особено ме гледа, като че ме чака? Защо къпината е лилава? Във въздуха се носи някакъв Сладък аромат. И тази зловеща тишина. Мисля, че тук има някаква магия. По-бавно, конче, По-бавно. Ох, колкото приближавам до къпината, Ароматът става по-силен, Приспивателен. Ах, тази зловеща и красива врана, Тази лилава къпина! Не, Тук положително има някаква магия. Ще ги прескочим. Хайде, конче, Хайде! Хоп! Браво, Браво, приятелю! Га, га! Той не настъпи къпината. Как весело препуска, га! Не спирай, конче, не спирай! Ето градът, който видях в огледалото. Каква мрачна сивота. А това какво Е? Куп черни и куп бели камъни. А между тях баба. Добър ти ден, бабо. Добър ден, синко. Добре дошъл. Дълъг път изминах. Ожаднях. Ще се намери ли тук водица за мен и За кончето? И орелът е над нас. Слез от коня и ела при мен, юначе. Внимавай, Луемба. Да й вярвам ли? Не, Не, не, не, не. Не трябва да приближавам. Брат ми не се е върнал, не са се Върнали и другите хора. Трябва да бъда много предпазлив. Хайде, защо се бавиш, момко? Или вече не си жаден? Ах, какво да направя? Какво да направя? Една стрела отдалеч би свършила добра работа. Сега, сега, сега, бабо. Чакай да снема лъка от гърба си, че ми Пречи. Твоята стрела не можа да ме рани. Но ти си умен и предвидлив. Не си като другите смелчаци. Дръж, дръж мое верно шестокрако куче. Събори го. Довлечи го при мен. От него ще направя най-големия камък. А, издаде ли се, зла вещице? Лесно няма да ме превърнеш в камък. Ще го заборя, ще ти го довлека. В голям камък го превърни. Спаси се, Луемба. Махай се. Махай се от кончето ми, Зло куче. Ще го довлека. На камък, на камък. С лъка, ще удрям с лъка. На ти! На, на! На ти, шестокрако чудовище! Ах, скочи върху кончето. На, на! Счупи ми се лъкът. Ще се бия с голи ръце. Скачай, скачай. Да го съборим, конче, скачай. Трябва да победим, да победим злото. И орелът се спуска. Сега, сега няма оръжие. Дръж го. Захапи го за крака и го довлечи Не може наистина ли злото ще остане ненаказано? И брат ми, погубеният ми брат, няма да се Върне от този зловещ град. Крак, крак! Ще го довлека ти. На ти, на! Камъчето, Луемба, камъчето. Верно, камъчето. Само го докоснах с камъчето и земята го погълна. Значи и този път ми помогна. А сега Ще го хвърля върху нея. Удари ме. Земята се разтвори, Земята се разтвори и погълна злата вещица. Но къде е Мавунгу? Какво това? Купчината черни камъни се раздвижи. А, Но това са, Това са омагьосани хора. Значи Магията свърши.