Вълшебното камъче - VI част

Колко дълго съм спал? Защо целият съм в кочинен? Ах, колко много хора са превърнати в камъни! Брат ми. Защо го няма брат ми? Колко много хора се освободиха от магията, А него все го няма. Братко, Братко, къде си? От белите камъни се вдигна кон. Ето Втори, Трети. Значи белите камъни са конете на омагьосаните хора. О, това е моят верен кон. Откога съм тук? Братко, братко, Мили братко Мавунго, къде си? О, конят ми. Моят е тук. моят кон се появи. Ах, Сънувам ли? Уемба, Ти ли си, братко мой, или ми се присънва? Мавунго. Мавунго, най-после те намерих. Хора, спасени хора. Това е моят брат Уемба. Той ни освободи от магията. Благодарим. Благодарим ти. Благодарим ти, умни и смели човече. Благодарим! Да живее Уемба! Уемба! Да живее нашият спасител. А сега, сега пък седнете конете и всеки да Отиде при своите близки. А ние с тебе, братко, трябва да отидем при Жена ти да изпратим вест на нашата майка, Че и двамата сме живи и здрави. Ето. Ето, виж, Уемба, това е къпината, Която приспа и мен, и кончето ми. А това е красивата синя врана, зла и подла Като бабата. Га, Га, га. А, Но тя плаче. Га. Плаче за магьосницата. Няма вече кой да вкаменява невинни хора. Га, га. Моля ти се. Моля ти се, добри човече. Няма защо да се молиш. На толкова хора направи зло. Га. Не съм виновна. Не съм искала. Трябва да я накажем. Капината ни упояваше. А враната ни завеждаше при бабата. Га. Моля ви, изслушайте ме. Няма какво да я слушаме. Да я накажем. Строго да я накажем. Чакайте, чакайте. Трябва да я изслушаме. Защо плачеш, синя врано? Га. Моля те, Докосни твоето камъче до челото ми. Не, Не, не, не. Тя беше лоша. Лоша. Га. Аз не исках хората да се превръщат в камъни, Но правех това, което магьосницата ми нареждаше. Ако не изпълнех волята й, скубеше перата ми. Га. А това така боли. Га, Га. Моля те, моля те, Уемба, Моля те, докосни до челото твоето вълшебно Камъче. А защо и... Защото и аз съм омагьосана. Га, моля те. Моето камъче падна в пропастта заедно с вещицата, Синя врано. Моето е тук, братко. Каква красива девойка! Благодаря. Благодаря ти, момко. Имаш добро сърце. Коя си ти? Аз съм Синка, Дъщерята на ловеца на тигри, лъвове и леопарди. И как си попаднала при магьосницата? Бях на лов в джунглата и... И се озовах в прокълнатия град, А грозната баба ме превърна в синя врана. А къпината? Тя си беше зелена къпина, Но и нея магьосницата направи лилава и коварна. Колко си хубава! Харесваш ли моя брат? Искаш ли да станеш негова жена? Колкото е красив, Толкова е смел и умен. Но какво? Ти колебаеш ли се, девойко? Харесах те Още когато те видях. И така не исках да се превърнеш в камък. А ще станеш ли моя жена? Ти направи толкова голямо добро на хората. Вземи ръката ми, Ако мислиш, че съм достойна за теб. Идва, Идва. Двамата съпрузи Идват. Как станаха двама? Защо са двама? Защо конница придружава след тях? Викай, викай по-високо, викай, Папагалчо. Всички да излязат, да ни посрещнат. Излезте, излезте да посрещнете двамата Съпрузи. Посрещнете юнаците, посрещнете Юнаците, Юнаците, Юнаците. Идва си. Идва си. Идва си съпругът на нашата царкиня си Идва. Имат всички полубени и младите. Аз И камък. Така ли? Я, как ли са станали пама? Този път, този път бързо се върна, Съпруже мой. А, Ти не си моят съпруг. Мавунго. Това си ти, Мавунго. Най-после се върна. Как позна, че аз съм твоят съпруг? По сърцето. То ми подсказа истината. Това е моят брат Луемба. Много си приличаме, защото сме близнаци. Той ни спаси от магията. А това е неговата жена Синка. О, те са съвсем еднакви. Така много си приличат, че ако Царкинята не обичаше Толкова съпругът си, би ги сбъркала. Ти си щастлив, братко мой. Аз мога да се върна вече при нашата майка. Аз ще се върна, за да й кажа, че Живееш между хора, които обичаш и които те обичат. Целуни ръката на нашата майка и кажи да бъде Спокойна за мен. Скоро ще дойда и сам ще Целуна. Хайде, Синка. Готова съм, съпруже. Чакай. Вземи моето вълшебно камъче. Не, то е подарено на теб. Аз имам всичко. Не ми е потребно. Благодаря ти, братко. Здрав съм и силен. Знам цената на щастието. Сам ще воювам за него и Синка ще ми Помага. Мавунго, Силата на твоето камъче вече изчерпана. Тогава, Тогава аз ще го нося като скъп спомен. Да ми напомня за доброто. Ех, А сега сбогом, братко. Сбогом, Царкине. Сбогом. Сбогом, хора! На добър път! Сбогом. Щастлив Път, Луемба. Сбогом,