Български читалища или забавления полезни - Случки, спомени и сцени из читалищните летописи преди Освобождението - I част

Дата на раждане. 24 януари 1856 г. Месторождение. Свищов. Родители. Свищовските учители и родолюбци. Ето и самия акт за раждане. Протокол 1856, януари, Свищов. Посвещаеми от родолюбието си, определихме имай да Обставиме себе подражатели на нашите праотци. Бивший убо в дом попечителя училища Святаго Преображение господина Димитра Начовича посещение Ради, учител господин Емануил Васкидович, Учител господин Георги Владикин, господин Христаки Филчов. Тия четири лица, възпалени от родолюбието Си, определиха по възможности да пожертвува всякой От оного дара, отколкото Бог им подарил, За да поставят едно българско читалище. Читалище е нова дума в нашия стар език. Мен се чини, господа, какво? Член първи от програмата на нашето читалище е Безспорен. Да се състави библиотека. Разумява се. Приемам член първи, За да бъде за книжовната сбирка, Ала ми дохожда на ум българското слово Книгохранителница. Книгохранителница напомнюва манастир. Читалището е светско дело. Ако вземем манастирското слово книгохранителница, То ще подтиква повече да се съхраняват стари книги. Нам са нужни стари книги. Старите книги не са храна за днешното време. Книжнината българска не започва от нас. Старините ще съхраняваме в нарочен музей. Ако се нарича книгохранителница, как ще приема Вестници? Книгохранителница е хубаво слово, Ала то наистина дава предмина на съхранението. А пък нашата първа цел не е да съхраняваме Книгите, ами да ги разпространяваме между българите. Скланям да бъде библиотека, ако пред нея се тури Думата градска. Кому е потребно да се гужда тук думата градска? Инак ще се бърка от едни с училищната библиотека, От други с библиотеките и с къщите на по-издигнатите Българи. Програма на Свищовското читалище. Член първи. Да се състави градска библиотека. Член втори. Да се събират отвред от Балкански полуостров Оцелелите наши народни паметници, като пергаменти и Вехти ръкописи, български монети и други такива. Член трети. Да се изпращат и подпомагат даровити Момчета в странни европейски училища, Които обаче да са изучили и свършили науките си В някое от народните ни училища в България и Като свършат там в странните държави курса на Науките си, да са задължени да се връщат в България и да служат на отечеството си. Член четвърти. Да се помага на ония народни писатели, Които нямат средства да печатат списанията си и Преводите си. Кой е направил българското читалище? Младежи искрени чада отечества. Защо? Възпалени от родолюбието си. Някои казват, друго е било онова време. Не са ли по прави ония, които им възразяват? Други са били ония хора. Думите и делата им никога не се разминават, Никога не се раздалечават. Господин учител Емануил Васкидович, Бивший учител в училището от 1815 даже до сегодня. Повече от четиридесет години. Посвещава библиотеката си, съставена от разни Писатели, елински, гръцки, славянски, Сръбски и други разни язици до осемстотин тома. Господин Георги Владикин, бивши учител в също Училище от 1832 даже до днес. Двадесет и четири години. Посвещава за вечно воспоменание триста гроша. Следват четиридесет подписа на членове учредители. Всеки саморъчно вписва вноската си. Касиерът прави сбор. И по словом тридесет и седем Хиляди четиристотин и девет гроша. 1856, януари 24, Свищов. Здрастие, благоденствие и много ялета благодетелям и Дарителям читалищем нашим. Николай Палаузов, габровец из Одеса, Изпрати църковни одежди за сто черкви и книги Църковни. Иван Денкоглу, софиянец из Москва, Подари осем хиляди гроша. Госпожа Ана, съпруга на Христа Секира в Браила, Изпроводи сто форинта в сребро. Христо Златев, учител в Александрия, Подари ръкописна стара книга. Атанас Икономов завеща три хиляди гроша. Васил Манчов, учител, подари литургия на пергамент. Димитър Костович от Зимнич подари петнайсет книги.