Български читалища или забавления полезни - Случки, спомени и сцени из читалищните летописи преди Освобождението - II част

Община Ломска. Септемврия, десетий, Хиляда осемстотин петдесет и шеста година. Май това лято заведохме в градеца ни читалище. Докато Цариградски вестник публикува тази дописка от Лом, основателят на Ломското читалище Кръстьо Иванов Пишурка успява да преведе и постави в Лом пиесата Многострадална Геновева. Мълвата за чудесиите в Лом изпреварила вестника. Любопитство голямо загризало. Обяснява Илия Цанов от Видин защо отишъл на театър В Лом. Отидох в училището им, където на вратата си взех Билет от пет гроша. Влязох вътре, дето нейде преди мен дошли гледачи Жени, человеци, насядали наред по чиновете. Причакахме, докато дойдат и други още много гледачи. Прегледаха ни после билетите и едного, който е и Член на тамошний криминал и съд, Без никаква разлика изпъдиха, че не рачел да си Плати и да си вземе билетец. После това даде ся знак за тишина. Завесата, която бяха направили от чър американ, Ся сбра и захвана представлението, Което държа четири часа. Аз мога от моя страна да ся похваля, Че твърде ся задоволих. Дописката на Илия Цанов за Ломското представление е Първата българска театрална рецензия. Но Цанов съобщава и за първата саморазправа с Театъра и посочва първите врагове на българските Читалища. Но за зла чест научих завчера от някои тук Дошевши ломлии, че да се представи висше театро в Тях няма, защото онзи, за когото казах, Че са изпъди като не рачел да плати билета Си, за да си отмъсти за срама, Издействувал и запретил висше да не се представлява В училището театро. Тежко на България доде има тия стари ненавистници на Просвещението й! За него приказваха, че тогава, като му поискали да Плати билета си, казал, че той е чорбаджия и Не бива да плати. Злопаметният чорбаджия не бил сам. Кметовете, на които просвещението е търн в очите, Трудят се катадневно да намерят способ, За да принесат някоя вреда на Пишурката и дотам Му са достигнали, щото без да ся срамуват, Казали са му да ся не меша в техните Действия, защото не ще знае кога и как е Стигнал до София, сиреч ще го изпроводят на Заточение. Съперник стихоплетец засипал Цариградски вестник със Стихове репортажи от Лом, пълни с обвинения срещу Пишурка, уж литературно културно обществени. Видинският съдия не четял Цариградски вестник, Но затова пък четял доносите на Ломските чорбаджии. Как ти е името? Кръстьо Иванов Пишурка. Какъв ти е занаятът? Учител съм, господин съдия. Сплитам и стихове. Цариградски вестник отпечата Моята поема Аделаида Алпийската овчарка. Вярно ли е, че на седемнайсти декември хиляда Осемстотин петдесет и шеста година ти си се Представил на ломчани за жена, а на осемнайсти Януари хиляда осемстотин петдесет седма година за Мъж? Господин съдия, на седемнайсти декември хиляда Осемстотин петдесет и шеста година Ломското читалище Представи пиесата Многострадална Геновева. Аз играх главната роля Геновева. На осемнайсти януари се изнесе пиесата Велизарий. Аз пак играх главната роля ролята на Велизарий. Защо се захвана с тия работи? Защо не си гледаш училището? Искахме да съберем малко пари за читалището. Защо отвори туй мекхеме? Не е мекхеме, господин съдия. Грешка е читалище да се превежда мекхеме. Голяма грешка. Ако аз правех грешки, Падишахът нямаше да ме постави тук да раздавам Правосъдие. Прощавайте, господин съдия. Аз изрекох грешна дума. Грешните думи се раждат в грешни глави. Прощавайте, господин съдия. Аз исках да кажа, че като се облече в Български дрехи думата мекхеме става съдилище. А това, което направихме в Лом, се нарича по Български читалище, по гръцки силогос, По арабски дар-юл-финун, По държавния език на нине здравствующият да го Поживи Бог Негово Императорско Величество султан Абдулазис думата е окума йорду. Да не си посмял още веднъж да пъхаш честното Име на падишаха в нечистата си уста? Ти си подбуждал към бунт. Не съм господин съдия. Учил си учениците да представят царе, Паши и войници. Да, но французки паши и французки войници. Франция е далеч. А Велизарий? Твоят Велизарий си разигравал коня та дявола. Мъдро забележихте, господин съдия. Театърът е игра. Не ме завелосвай. Аз имам веществени доказателства за твоята вина. Това какво е? Печат. Написано е на него „Печат Ломско читалище“Пише по Края. А какво е изобразено по средата? Книга. Каква книга? Разтворена книга. А на книгата? Птица. Птици много. Ти си избрал орел. Защо орел? Какво искаш да кажеш този орел? Орелът има най-големи крила. Тебе защо ти са крила? Както орелът лети, защото има крила, Така и човек може да постигне много, ако бъде Окрилен от знанието. Хм. На коя книга е кацнал твоят орел? Той се готви да литне, господин съдия. И да литне книгата ще остане. Печатът ще се поправи, господин съдия, Ще махнем орела. Питам те коя е книгата? Аз съм книжовник човек, господин съдия. За мене има поука във всяка книга. Ако тази книга е свещена, ръката, Която е дръзнала да изпише орела, стъпил отгоре й, Трябва да се отсече. Ако пък книгата е безнравствена, Следва да се изгори заедно с ръката, която я Е донесла. Ще направим нов печат без книга. Но на твоят печат има и лъв. И него ще махнем. Бяхме склонили, За да напомня, че знанието придава на човека лъвска Сила. Изплю най-подир камъчето. Падишахът ти позволил да учиш децата на четмо и Писмо, да водят търговските дела на бащите си за Всеобща полза. Ти ги подучваш да стават орли и Лъвове.