Български читалища или забавления полезни - Случки, спомени и сцени из читалищните летописи преди Освобождението - III част

На султанът не са нужни орли и лъвове, А покорна рая! Да се затвори в крепостта подстрекателят Кръстьо Иванов Пишурка. Доде жив, да не му се позволява да развращава Раята. Това събеседване струва на Пишурка няколко месеца Затвор и няколко години откъсване от любимата Работа. Чак през 1862 г., Когато в Лом се открива ново училище, неприятелите На Пишурка търпят поражение. Гражданите отново избират учителя Пишурка и младия Поклонник на Раковски Никола Първанов. Пишурка и Първанов възобновяват и Ломското читалище. Никола Първанов проповядва на млади и стари в Лом Науката на свободата. „От Шумен, Преславска епархия, Деветого март, 1857-ма. Нашите граждани показаха своя ревност към Образованието и на първо предложение управителя Доброплодного за Шуменско читалище в пространному Смислу помогнаха щедро. И ето вече имаме за читалище наша гимназиална зала И добиваме петнайсет различни листове от разни Страни.“ Начненото по идея на Сава Доброплодни, По онова време управляващ шуменските училища, Читалищното дело отбелязва в Шумен низ от радостни Празници и горчиви разочарования. През 1856 г. Шуменското читалище представя първата българска Пиеса „Михал Мишкоет“от Сава Доброплодни. Една от главните роли изпълнявал ученикът Васил Друмев, бъдещият автор на „Нещастна фамилия“и „Иванко убиецът на Асеня Първи“. През 1858 г. Става учител в Шумен шуменецът Добри Войников, Бъдещият баща на съвременната българска комедия. През 1859 г. Сава Доброплодни отстъпва на Добри Войников Управлението на шуменските училища и ръководството На читалището. Животът на комедиографа Войников в Родния му град Шумен протича много далеч от Веселбите и забавленията. Душа на младежите, групирани около читалището, Добри Войников трябва да води една истинска война Срещу невежеството, во главена която стоял властният Шуменски чорбаджия Симеонко. В Шумен се прочува някакъв лечител Светия. Той лекувал всички болести и всякакви недъзи с Помощта на Светия Дух. Шарлатанинът събирал болните около някой кладенец, Покрит с черги, и им казвал да се навеждат И да се взират във водата. Който видел звезди, щял да оздравее. Добри Войников подучва младежите да пуснат във Всички шуменски кладенци по няколко цвята от тиква и Всеки, който надникнал в шуменски кладенец посред Бял ден, виждал звезди. Чорбаджи Симеонко си отмъщава, като прокужда Добри Войников от родния му град и разсипва читалището. То го дразнело дори със самото си име „Напредък“. Учениците на Добри Войников избират за патрон свети Архангел Михаил и на Архангелов ден 1869 г. Димитраки Константинов открива третото шуменско Читалище. „Почитаеми господа, Всякой ден четем по вестниците, всякой ден чуваме от Пътници, че навред се отварят читалища. Целта на нашето читалище, както ще види почитаемото Събрание от устава му, ще бъде да даде едно Място на младежите ни, отдето да черпят полезни Познания за обогатяване на умовете си и за улучшение На техните нрави и относки и същевременно да намерят В него преминуване празното време полезно, Да намерят забавления, но забавления полезни, Поучителни, а не вредителни и обиточни. Ние живеем в таквоз едно време и в таквоз Едно място, дето младият, кога излезе от училището Свършил или не и влезе в света, Забравя завчас наученото в училището и за няколко Време оприличава на онези, които не са никак Прекрачвали училищния праг. И защо туй тъй? Защото ученикът, който излиза от училището, Ще търси естествено забавление и другари, А сам си да си намери, да измисли, Като не може, като няма здрави начала за поведение, Извлечени от родители или учители и наставници, Като няма вече и надзор строг, Но разумен, последва естествено примера на своите Другари и им заприличва. За да се даде цяр за туй зло, трябва Да се дават на младите забавления невинни, Забавления поучителни.“Интересно свидетелство за Успеха и признанието на новото шуменско читалище Съхранява копирната книга на българската община във Варна. „2 февруари 1873-та. До Шумен. Почитаеми господине, понеже желаем тия дни да дадем Едно театрално представление за полза на тукашното Новоотворено девическо училище, Желаем като по-безсилни да ни помогнете в тоя Случай, сиреч да ни проводите вашите дрехи и Представителни пердета и други такива, които за да Направим и изготвим, не остава време. А вам, ако трябва за Сирната неделя, без друго Ще ви ги повърнем. Уверени, че не ще ни Откажете на просбата, бързаме предварително да ви Благодарим.“