Български читалища или забавления полезни - Случки, спомени и сцени из читалищните летописи преди Освобождението - IV част

Читалището е ново поле на българския народен живот. Към достопочитаемата община в Железник. Стара Загора. Достопочтени господа! Отскоро мисъл една занимава нашия кръг младите да се Основай и установи едно читалище в нашето място, Дето на неделята веднъж, именно в неделя, Ще се събират редовно неговите членове, А всякой празник освен неделята ще отворено за Всекиго любочитателя на разни вестници и книги. В туй всичкото почти ще се ограничи читалището, Като ще гони книжовното образование от влиянието на Книжнината между неговите съдържатели и посетители и Общо между всички граждани. Железник, осемнайсетого марта хиляда осемстотин и Шейсета. Подписали осемнайсет души. На хиляда осемстотин и шейсета година, Марта оснайсети ден, петък, в заседание на общината При училището Свети Никола, представени са прошение, Подписано от осемнайсет души млади наши съграждани, В което подписаните излагат желанието си, Че искат дозволение от общината да се учреди едно Читалище в тукашното Свети Николско училище. Общината с похвала към тях за намерението им и С радост приема предложеного им прошение и с Настоящето си решава учредяването на реченото Заведение и им желае добър успех в предприятието им, Като ги умолява притом да ускорят наредбата на Читалището, която и да представят при разсъжденията И одобрението на общината. Железник, оснайсетого марта хиляда осемстотин и Шейсета година. Колко подозрения и тревоги прикриват Вежливите изрази в тези ноти? Дори беззъбите селиградски вестници повече от десет Години след това ще повтарят: Старозагорското Читалище има раздор, предизвикан от завистта на Чорбаджиите. Чорбаджийската партия спъва работата на Старозагорското читалище, като иска да рецензира Сказките. Читалището печели уважението на гражданите и Похвалите на съседните градове, чак след като на Пети януари хиляда осемстотин седемдесет и четвърта Година избира в новото петчленно читалищно Настоятелство четирима членове на Старозагорския Окръжен революционен комитет: Колю Ганчев, Константин Жеков, Петър Иванов и Георги Бенев. Повече от десетина години край и основаното още през Хиляда осемстотин петдесет и осма година читалище в Хасково. През хиляда осемстотин шейсет и девета Година избират за председател Петър Берковски, Учител, бъдещ заточеник, който избягва от Диарбекир И се завръща в България в редовете на българското Опълчение. Петър Берковски от името на читалището Свиква учителски събор и въвежда единна програма за Обучение във всички училища в Хасковско. Първото читалище в Казанлък възниква през хиляда Осемстотин шейсета година. Чорбаджиите го погубват с клеветата, че е гнездо на Ониятите. И вторият опит пропада, Но през хиляда осемстотин седемдесет и пета година Третото казанлъшко читалище, ученолюбивата дружина Искра, построява със собствени средства първата Читалищна сграда в България. Читалището в Сливен е основано през хиляда Осемстотин и шейсета година от Сава Доброплодни, Учител и драматург. След време сливенското читалищно настоятелство взема Куриозното решение да не се дават в града ни Театрални представления. Но... Преосвещена и Владико! Молим Ви утре в Божествената служба след Евангелието Да благоволите да известите на народа, както на Мъжкия, тъй на женския пол, как ще се държи Сказка от господин Коняров в Сливенското взаимно Училище върху физическата направа на Луната и Слънцето и главните причини за лунното затмение. Следователно да благоволят и присъстват и от двата Пола на тази сказка. Сливен, седми декември хиляда осемстотин седемдесет И трета година. Два пъти напомня за двата пола Това писмо на читалището до сливенския владика. За пръв път в Сливен жените започват да участват В читалищната дейност наравно с мъжете. Госпожица Зюмбюля, учителка, изнася сказка за Диететиката. Сливен, девети юли хиляда осемстотин седемдесет и Четвърта година. Вчера часът по девет има читалищното събрание и Подир събранието сказка от един ученик върху балона. Подир сказката ученика, подпомогнат от съучениците Си, пусна балон. Народа бе твърде много и крайно се благодари. Първите читалищни сказки са първите български Университети. Темите разкриват колкото жажда за знания, Толкова и широта на възгледите. Откъде води корена си магията? За произхода на българите. За ползата от прочитанието. За общежитието на пчелите и поуката от техния живот. За природата и поезията. За назначението на човека на този свят. За промишлеността на нашите страни. За Рафаеловата Мадона. За отхраната, за необходимостта от добрата отхрана На едно частно лице, на едно общество и на Един народ. За положението, което трябва да има Жената в обществото и за нейното значение и влияние. За свободата.