Български читалища или забавления полезни - Случки, спомени и сцени из читалищните летописи преди Освобождението - VI част

В Букурещ се сблъскват два противоположни възгледа За българското читалище. В свободната румънска държава политическата борба Между старите и млади, както с други думи се Нарича политическата борба между бедните и богатите, Се води с нарастваща острота. Поради различията в социалното си положение Българските емигранти в Румъния гледат различно не Само на робството. Техните представи за бъдещето са Несъвместими. Младите основават читалище Братска любов, Старите Българско народно читалище Благодетелна Дружина. Захари Стоянов пише: „Ботев се запознал с някои Българи от читалището Братска любов, Влязъл с тях в разговор по разни въпроси политически И обществени. А за Ботева било доволно да размени само няколко Думи и да даде на своя събеседник да разуме С кого има работа. Заинтересували се хората. Намерили се мнозина, които почнали да го зяпат в Устата. Твоя милост кога попадна в Букурещ и где си Се спрял? Попитали го някои търговчета, Които желаели да влязат по-тясно в неговата съдба. Скоро съм дошъл в една частна къща. Там живея накрая, отговорил нашият сериозно и си Представил воденицата във всичкия й разкош. Подир няколко дена при входа на това заведение било Залепено известие. Идущата неделя ще да се държи Сказка от младия българин Христо Петков. Сказките се повторили и потретили младежите били Трогнати и името на Христо Петков, който тайно Продължавал да живее в познатата воденица, Захванало да става предмет в много аристократически Къщи. За живота му в тая воденица и за сказките В читалището Братска любов той пише на Кира Толешков, по онова време в Браила, следующото: Пиша ти, приятелю, че аз останах тука, В Букурещ, с намерение да стана учител в българското Училище, но силно се излъгах. Достигнах до такова жалостно положение, Което не можа ти описа. Живея съвършено бедно. Дрипите, които имах, се съдраха и мен ме е Срам да изляза деня по улиците. Живея на самия край на Букурещ, в една вятърничава Воденица заедно с моя съотечественик Васил Дяконът. За препитанието ни не ни питай, защото едвам на Два и три деня намираме хляб да си уталожим Глада. Тия дни мисля да държа сказка в читалището Братска любов, но как ще да се явя не Зная. Когато той си държал сказката в читалището, То и Васил Левски присъствал там скромно и сиромашко Седял в най-затъмненото кьоше и се радвал в Душата си на тоя прогрес. Букурещките младежи и на дело поискали да Засвидетелстват своите симпатии към младото Българче. Те му предложили да завежда читалището, да бъде нещо Като библиотекар.“Читалище Братска любов е Единственото българско общество, което подава ръка На младия Ботев. И в столицата на султана Читалището се ражда с борба. Идеята да се основе българско читалище в Цариград Добива гражданственост още през 1860 година по Страниците на вестник България. „Това похвално дело, ако се извърши, показва, Че нашият млад свят познава, че едно общество не Може да съществува без членове и ако тия членове Нямат средства, с които да бъдат свързани.“Идеята Зрее шест години. Чак на шести март 1866 г. Едно събрание в стаята до българската църква приема Устав с цел „да се даде добро и ползователно Употребление на свободното от работа време на Цариградските българи и да се помогне за Разпространението на полезни познания и на вкуса за Прочитание помежду им.“На събранието присъствали Гаврил Кръстевич, Димитър Гешуго, Никола Пчелеща, Петко Рачов Славейков, Христо Караминков, Христо Арнаудов, Иван Хаджи Петров, доктор Георги Вълкович, Доктор Караконовски, Георги Златович и други. Изброените лица представляват всички среди на Българската колония в Цариград от преуспелите Султански сановници и тежките търговци до бедните Занаятчии и млади чираци в Балкапан. При откриването на читалището говорили председателят Хаджи Мина Пашов и Петко Рачов Славейков, Но вестник Турция не споменава името на Славейков и Пише „Говорил и друг, но по един начин, Противен на общото настроение.“Това не попречило на Цариградските българи за следната 1867 година да Изберат за председател на българското в Цариград Читалище Петко Рачов Славейков. Читалището става бързо център на българския духовен Живот в пределите на Отоманската империя. На първи октомври 1870 година излиза първа книжка на Списание Читалище. Марко Балабанов чертае програма „Българското в Цариград читалище желае чрез името, Което единодушно отдава на повременното си списание, Да продължи zawszeгда, ако е възможно и да предаде На грядущите български поколения като драгоценно Възпоминание това преблагородно и извънредно за нас Умствено движение, което от няколко време завзе тъй Силно по отечеството ни градове и села, А особено ревностната младеж и не само мъжки, Но и красний пол. Крайно време е да се освободи българският дух от Каквито и да са предразсъдъци и раболепства, Невидими, но силни спомощници на духовното Тиранство, което тежи тъй тежко върху неразвитите Народи. Да му се открие непознати и почти нему Онзи внутренний человек, когото съставляват просвед И високолетящ разум, блага душа, Образовано сърце, самосвяст, благородни идеи, Благородни чувства, благородни стремления, Крепка воля, твърда деятелност във всяко едно добре Предразмислено предприятие, постоянство и осветлена Вяра в добрите начала, мъдро любопитство, Просвещение, труд, постоянно желание за добиване Благосъстояние в ежедневния живот, великодушие, Благонамереност, отечественолюбие. Само здравата наука и истинното образование Възвишават народите.“