Български читалища или забавления полезни - Случки, спомени и сцени из читалищните летописи преди Освобождението - VII част

По инициатива на Петко Рачов Славейков читалището Образува особено дружество, наречено Българско Благодетелно братство Посвещение с първоначална цел Да организира просветата на българите във и около Цариград, където Вселенската патриаршия не допускала Българската екзархия да открива църкви и училища. Постепенно братството започнало да подпомага всички Българи, застрашени от чужди културни влияния. Между 1 февруари 1872 г. И 15 септември 1873 г. Деловодителят на Братството направил две обиколки и Събрал От Търговище, Шумен, Русе, Гюргево, Букурещ, Браила, Свищов и Търново двадесет И една хиляди сто петдесет и шест гроша и Половина. От Узунджовския панаир Железник, Сливен, Ени Захра, Казанлък, Габарево, Копривщица, Татар Пазарджик, София, Самоков, Дупница, Рилския манастир, Калофер, Карлово, Пловдив, Панагюрище, Стрелча, Дупнишка Джумая, Кюстендил и Едирне Двадесет и седем хиляди деветстотин и петдесет гроша И седемдесет и пет пари. В Пловдив в женското училище Благовещение стана едно Голямо женско събрание, на което виновникът беше Неустрашимият патриот Петър Мусевич, Агент на българското в Цариград дружество Братство. Мусевич обикаляше тогава България и събираше за Братството помощи в пари и предмети за лотария, За която се проектираше да се разиграе в Цариград. Мусевич събираше помощите и заедно с това, Където и както можеше, будеше народа, Като му шепнеше сладки думи за неговата свобода и Като как може да се постигне тя. С една реч готвеше го за великите събития на Освободителното дело на България. На събранието говори Мусевич. Говорих и аз. Госпожа Рада Киркович. И в резултат на това вътре в три дни Се събраха за Братството три хиляди гроша и един Куп хубави предмети за лотария. В училището подир това се направи изложение на Събраните предмети, което стана причина пак за едно Малко движение на жените дарителки и техните близки И познати. Петър Мусевич се връща в Цариград с богати дарове И идеята да се организира изложение на събраните Изделия. На 29 юли 1873 г. В метоха при българската църква в Цариград екзарх Антим Първи открива тържествено първата българска Етнографска изложба. Посланието Чада наши възлюблени на Българската Православна екзархия е не от веществено, Но от нравствено естество. Нейната съществена длъжност е да поучава и Разпространява в обществото евангелските истини, Да спомага за нравственото и умствено развитие на Бедния народ, да облагородява душите и да възвишава Умовете. Но тя знае в същото време, Че трудът е една от първите добродетели, Една добродетел, която е майка на всички други Добрини и от лишенията, на която се пораждат всички Възможни злини. Благословени следователно да бъдат трудовете ви, Благословени да бъдат и трудовете на всички ония, Които са почели с подаръци Братството и са Спомогнали за съставянето на това изложение. Дано днешният ден бъде начало на по-големи и По-блистателни изложения на все що е способен да Произведе българският труд. Слово, казано в Българското читалище в Цариград след Парастаса за госпожа Мария Минчевич в нейно име и В неин спомен мъжът й д-р Петър Минчевич назначава Една награда от тридесет турски лири, която да се Дава във всяко едно тригодишно разстояние от 24 Февруари 1873 г., денят на упокоението й до 24 февруари 1876 г. И тъй нататък, докле бъде жив, А и заподир смъртта си завещава нужното количество Пари, от лихвите на което да се поддържа вечно Това назначение за награждение, като упълномощава Нашето това заведение Българското читалище в Цариград да предлага на учените ни книжовните Трудове, които то намерва за добри и полезни за Народа ни и достойни за назначената награда. В началото на 1866 г. Драган Цанков със съдействието на учителите и По-интелигентните граждани открива читалище в Русе, Което наричат Зора. Председател на читалището бил сам Драган Цанков. След завръщането ми от Цъкча аз Никола Тихов Обретенов, син на баба Тонка, бъдещ апостол на Априлското въстание и Ботев четник Станах редовен Посетител на читалището и то не само в празник, Но и всеки ден, щом свършвах работата си вкъщи. Тук аз намерих своята духовна храна и почнах Самообразованието си. Скоро почнаха да идват и учениците от последния клас На класното училище. Хроника на културния живот в Русе през месец март 1871 г., Съставена по публикациите във вилаетския вестник Дунав.