Български читалища или забавления полезни - Случки, спомени и сцени из читалищните летописи преди Освобождението - VIII част

3 март. Българското читалище Зора в Русе взема Честта да извести на достопочитаемата публика в тоя Град, че на 7-ми того в неделя след църковния Отпуск учителят господин Нестор Марков ще държи Сказка в читалището върху историята на Земята. За настоятелството писарят Иларион Драгостинов. 16 март. Настоятелството на българското читалище Зора в Русе известява на любочитателите си, Че в неделя, 20 март, след църковния отпуск ще Държи сказка в читалището господин Боботинов, Която ще има за предмет първобитния човек, Неговите нужди като производители на различните Звания в обществото и най-после превъзходството на Учителското звание. За настоятелството писарят Иларион Драгостинов. 24 март. Животът на госпожа де Севиние. Книга от девет печатни листа на осмина с цена Седем гроша е под печат и ще излезе къде Средата на април. Затова настоятелството на читалище Зора в Русе умолява почтените настоятели на Българските читалища и всички господа събиратели на Спомоществувания за тая книга по отечеството ни и Отвън да изпратят до него честитите имена на Спомоществувателите, за да се наредят според обичая В края на книгата. За настоятелството писарят Иларион Драгостинов, Който през 1876 г. Става главен апостол на Сливенски революционен Окръг. 27 март. Българското черковно-певчико дружество в Русе взема Честта да извести на достопочитаемата публика, Че на 1 април 1871 г. Ще даде театрално представление драмата на Многострадална Геновева в пет действия, След която ще се представи и една комедия Глупавата Фантазия в четири действия. Аз вземех участие във всички представления и играех Комичните роли. В русенското читалище Зора прави своя прощапулник Като човек и българин и бъдещия летописец на Българските въстания Захари Стоянов. Често слушах да се говори, че в Русчук имало Читалище, в което се събирали младежите и в което Се приемали много вестници и книги. Мене ме интересуваха твърде живо тия неща, но не Се решавах още да надникна в читалището, защото Разказваха, че там се приемали само ония личности, Които ходили с европейски дрехи, които имали бради и Прочие. Няколко пъти ходих и се повръщах от вратата по Причина, че ме беше срам да се появя пред Толкова хора, като си мислех, че може би и Да ме изгонят. Един път обаче, докато се наканя да се върна, Един господин ме съгледа отвътре и излезе навън да Ме покани да вляза. Не се срамувай, Това заведение е отворено като за вас хора, каза Той и ми подаде един вестник в ръката. После това произшествие аз станах вече редовен Посетител на русчушкото читалище Зора, Гдето ден се не минуваше да не отида. Това стана причина да ме изгони един прекрасен ден Новият ми господар. Неговата къща беше пълна с всякакви книги, Нахвърляни като дърва по разни места, от които аз Прибрах няколко в моята стая и следвах да се Занимавам нощно време. Господарят ми обаче скоро узна това мое занятие, От което не се забави да ме лиши по Начин твърде груб. Той ставаше нощя облечен халат и дохождаше при мене Да ми вземе свещта от точка зрение на икономия. Да му пишете утре на сметката двадесет гроша за Свещи, казваше той на своите синове. Когато тоя немилостив господар ме натири от къщата Си нощно време, аз отидох в читалището и служещите Там момчета, с които се познавах твърде добре, Позволиха ми да преспя при тях. Дълго време останах аз в читалището, гдето не само Спях, но като си свърших харчлъка започнаха да ми Дават и ядене. По това време именно в Русчук се самоуби Ангел Кънчев. Аз бях очевидец на това убийство. Сега повече, отколкото по-напред, дохождаха на Читалището да се срещат с моите приятели разни Чужденци Учители, свещеници, търговци, селяни и прочие, С които те говореха наособено, тайно от мене. Аз се пуках от любопитство, но не смеех да Попитам за нищо, защото беше ми се забележило Няколко пъти, че ако искам да живея в читалището, То трябва да не питам и щото видя, Да се върши там пред никого да не говоря Навън. Един ден дойде в читалището непознат калугер. Заедно с приятели ми те влязоха в библиотеката, Като заключиха подире си вратата. Аз не се стърпях и погледнах през една дупчица В библиотеката. Но що да видиш? Скромният дрипав калугер беше Съблякъл расото си и запасваше на кръста си цяла Една дузина револвери, които моят приятел ми Подаваше един по един. Тоя калугер, на когото отпосле научих името, Беше отче Матея Преображенски. Нямаше вече никакво съмнение, че моите двама Приятели завеждаха в Русчук българския комитет, А читалището Зора служеше за свърталище на тоя Комитет. Късно една вечер в зданието на читалището Аз и още двама души бяхме посветени в тайната. Българското читалище Подготви умовете и сърцата за великото дело на Свободата.