Стихове за най-малките: част 1

Обич. Нашето небе е тъй дълбоко. Нашите звезди са тъй големи. И земята наша е безкрайна, а се сбира цялата В сърце ми. Ти ли, моя майчице, направи тая обич толкова голяма, Че света в нея се побира няма. Че прегръщам с обичта си, майко, нашата земя, С цветя покрита, с пресен дъжд на пладне оросена И с дъга на златен сърп извита. Че ми греят право в сърцето златно слънце, Ниви позлатени, утрин рано сребърна зорница, В топла вечер облаци червени. Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй Големи и земята наша е безкрайна, А се сбира цялата в сърце ми. Звезди. Тез звездички, тез сестрички, дето гледат, Дето мигат, са родени нависоко, Да не може да се стигат. Всяко дете си избира на небето по една звездичка, Но не бива да я пипне нито с пръстче, Ни с ръчичка. Тя да гледа, да се радва Отдалеко на земята и на месеца да казва „Таз Земя е най-добрата.“Звездица. Звездице малка, Изгря ли вече толкоз високо, толкоз далече? Твоите дружки где закъсняха? Снощи с тебе всички те бяха. Аз ще ги чакам, няма да легна Ръчица бяла да им протегна. Че ако падне мойта звездица, Да си я хвана кротко с ръчица, Да си я сложа вътре в сърцето, Там да ми грее както в небето. Сънла. Сънла, сънла, сънлива през глава се завива. Ясно слънце изгряло на нея се присмяло. „Дали ми е момиче или ми е момченце? Отвънка се подало едно босо краченце. И то ми е глупаво. Нито вижда, ни чува. Дали ми е заспало или ми се преструва? Дайте да го огреем, да му светне петата, Да я клъвнат врабците, да се смеят децата.“Най Обичам. Най обичам като стана да целуна мойта мама. Чистичко да се измия, сухичко да се изтрия. „Добър ден!“да кажа татко И да си похапна сладко. А пък още най обичам да играя и да Тичам. Мама. Дето си от всичко най-добра, дето те от всичко Най обичам. Научи ме как да те наричам. Научи ме как да избера най-хубаво, Най-чудесно име и да ти го казвам. Научи ме, Че за тебе думи не намирам, а сърцето ми До днес побира тази една едничка дума само Мамо мила, скъпа моя мамо!