Стихове за най-малките: част 2

Ранна пролет. Във гората, във гората все шумят, Шумят листата. И поточето ромони, ней да бяга, Нещо гони. Накъде тъй лудо бяга, на брега синчед се чуди, А наоколо му кацат ясносини пеперуди. И небето се синее и синигерчето пее, А на клончета зелени слушат птички наредени. Мартенички. Слънчицето вече грее, косърчето вече пее, А над нашите главички прелетяха лястовички. Тичайте, дечица, бържем. Да сте бели и червени като слънцето засмени. Хор. Сбрали се деца и птички. Чуруликат, пеят всички, а в гнезденцата се гушат Малки птиченца слушат. Колко хубав е света на децата с песента. Щъркел. Като си на един крак, щърко-щърколане драг, Защо ти са двата крака? Щъркелът със клюн изтрака. На единия почивам. Жабоци. Леля Жабка със Жабок плуват в язовир дълбок. Правят си разходка с жабешката лодка. Слънцето ги грее, грее и се смее. Пчеличка. Бръм, бръм пчеличка с позлатена главичка. Златен мед ни направи от цветенца и треви. Да сме сладки, подсладени, да сме златни, Позлатени. Вятърничав. Чичо Ветре, Я ела и ми закачи крила. Да се дигна нависоко, надалеко, Като птиче леко. Ех, да хвръкна аз веднъж, че тогаз ме дръж. Да ме гони с пръчка мойта баба, да ми Вика каквото не трябва. Козле. Козле ходи из горица със ушлета, Със брадица, със крачета, със рогчета и със весели Звънчета. Като ходи се не спира и от дума Не разбира. Пиленце. Пилето на кака в яйчицето чака. С човчица го чукна. Чук, чук. То се пукна. Главица показа и на майка каза. Пи, пи. Майко мила, аз съм се родило. Дай ми надробено яйчице сварено. Катето и Джори. Тичат с колелата Катето и Джори. Всеки се отдръпва път да им отвори, А отзад ги гледа Шаро и се чуди. Вятъра ли гонят тез дечица луди? Зайче. Зайче малко треперливо, зайче мъничко страхливо, Тръгнало е за водичка, а се спряло под брезичка. Ех, щом толкоз се бои, нека жадно да стои. Калинчица капчица. Калинчица капчица, дай ми твойта шапчица да ида в Горичка, да сбера тревичка и шарено цвете, Да се кичим двете. Пролет. Когато птичките се приберат, кога от дълъг път се Уморят, под нашта топла стряха гнездото ще ги чака. Не ще ги пипне никой със ръка. Ще ходим тихо, кротко, ей така, От страх да не избягат в гнездата като лягат. Че там от топли бели яйчица ще се излюпят Мънички деца, а майките им радостни ще пеят и Върху цъфнали трендафили ще се люлеят.