Стихове за най-малките: част 9

Добрата зима. Дайте ми лопата, дайте ми метла. Казаха, че лоша зимата била. Лоша ли? Чудесна! Двора ни покри с бяло одеяло с милиони искри. Път ще си изрина. Място за игра. Бяла, бяла зима, колко си добра. Зима. Птички мои, голишарки. Няма зрънце, ни шишарки. Сняг покрива всички, всичко. Ах, ти боса моя птичко! Аз палтенцето обличам, по снега с ботушки тичам, А ти кацаш треперлива на замръзналата слива. Свива ми се сърчицето да те гледам, птиче клето. Нахален врабец. На прозорчето ми кацна сивото врабче и зачука по Стъклото с човчица чукче. Аз рисувам нашата къща, а то чук, Чук, чук, сякаш иска да ми каже: "Аз съм тук, тук, тук." Изведнъж крила разпери, остър глас изви. Я го гледай ти врабеца как се разгневи. Искаш зърно и трошици? Ето, братко, дръж, ала друг път тъй не чукай. Дръж се като мъж. Хората печелят хляба с много, много труд. А пък ти търпение нямаш. Кряскаш като луд. Врабчо. Пусти врабчо кривокрак, Що нахлупи тоз калпак? И защо си много ял, та си толкоз затлъстял? Мен ме хранят, не съм крив. Много съм си обичлив. Другари. Ходиш с боси лапки в тоя страшен студ, А опашка вириш. Шарьо, ти си луд. То ми от радост, че съм тука с вас, Затова ми стана топличко завчас. Ох, пред мен не яжте, че ме хваща страх Да не гълтам празно в празния стомах. Как ще гълташ празно, гладен и тъй слаб? В нашите торбички има много хляб. Ех ти, Шарьо, Шарьо, наш другар любим, Нали с тебе братски хляба ще делим.