Старогръцка лирика: част I

Още в зората на своето възникване старогръцката Литература изобразява живота на народа, Психологията и философията на човека, Действителността. По-късно този народностен, реалистичен и Социално-естетически принцип на старогръцката Литература се превръща в основен критерий за всяко Прогресивно изкуство. В това се изразява и голямата, общочовешката Стойност на старогръцката литература, Нейната вечност. Старогръцката литература, както и цялата тогавашна Култура, възникват на основата на античната Митология. Тя е и техен неизчерпаем арсенал за развитие, Според думите на Маркс, защото античната митология Представлява идеологията на тогавашната обществена Формация, родово-общинната, и синтезира всичките Материални и духовни сили на обществото. За тогавашния първобитен човек небето, Въздухът, земята, морето, подземният свят и цялата Природа не са нищо друго, а една огромна родова Община, чиито представители се намират помежду си в Родствени отношения и възпроизведения от тях Първобитен колектив е и първата историческа Формация. Затова и Ленин, имайки предвид мирогледа на човека От онова общество, подчертава неговия инстинкт да Вижда себе си неразделно от природата. В развитието на литературата от тази епоха Отбелязваме три основни периода: Архаически или докласически, класически и Елинистически. Архаическият обхваща всички форми на народното Творчество, създадени от най-дълбока древност, И завършва през първата третина на първото Хилядолетие преди новата ера. От тази епоха познаваме само два паметника на Гръцката литература, записани около шести век преди Новата ера и несъмнено създавани в течение на много Столетия преди това Безсмъртните героични поеми на Омир „Илиада“и „Одисея“. Вторият период, известен под името класически, Възниква по времето на робовладелческия строй и Обхваща седми, шести, пети и четвърти век преди Новата ера. Той включва цялото жанрово многообразие От форми на лириката и драмата, както и Произведенията на прозата, създавани тогава от Философи, историци, оратори. Третият период в развитието на античната литература Е елинистическият и той бележи по-късен етап в Общественото развитие, когато на мястото на Градовете-държави, така наречените полиси, Възникват огромни военно-монархически организации и Настъпва дълбока диференциация в живота на отделния Човек. По същество елинистическият период представлява Период на деградация на класическата литература и е Резултат на един изключително дълъг и сложен процес От трети век преди новата ера до шести век След новата ера. Тоест той е свързан с гибелта на робовладелческия Строй и възникването на феодализма.