Старогръцка лирика: част IV

Още по-ярко елегията намира място в творчеството на Старогръцкия поет Тиртей, живял през втората Половина на седми век преди новата ера. Неговото творчество изпълнява определена функция да Вдъхновява спартанските войски в борбата им срещу Враговете. Поезията на Тиртей е поезия на борбата, Оръжие на войника. В страшната Месенска война от 645 до 628 г., когато отечеството е пред гибел, Тиртей извършва чудо. В сурова Спарта, където човекът има само едно Призвание да бъде воин и където няма място за Изкуство и поезия, хромият учител става духовен Водач на войската. Стиховете му, написани в живи анапести, Се превръщат в катехизис на полисния патриотизъм. Пеят ги всички спартански бойци и в поход, И в атака. Разбира се, и тук човек не Може да отдели напълно реалното от легендата. Спори се дали Тиртей е спартанец или атинянин по Произход, извършил ли е такова чудо със своята Поезия и как от тихото атинско училище е попаднал Във военния стан на спартанците. Едно е важно, че още в зората на цивилизацията Дейната роля на изкуството е защитена блестящо. За гордост на града на целия народ Ще служи онзи мъж, Който с широка смела крачка застане в първите редове На бойците И изпълнен с упорство забрави позорното бягство, Без да щади своя живот И крепката си душа. Нека всеки сега, стъпил здраво върху земята, Стиснал устни, скрил рамена, гърди и бедра зад Щит широк и покрил колена и корем, Да разтърси в десница тежкото копие И над главата му да се развява гъстата грива На шлема му. О, хубаво е за храбреца да умре В първите редици на борбата В защита на родината. Но да напуснеш своето отечество и плодородните му Равнини, Да тръгнеш по просия, Какво по-тежко от това? Да скиташ с любимата си майка и стария баща И дребните дечица, милата съпруга. Ти ставаш неприятен и за тези, При които идеш, Отстъпил пред мизерията и глада, Срамиш рода си и унищожаваш светлия си образ и Вредом те преследват нещастие и бедност. А щом е тъй, Щом няма ни почит за беглеца, Нека храбро се бием за родината И за децата си. И по-добре е да умрем, Отколкото Живота си да жалим.