Старогръцка лирика: част VI

Огромно е творчеството на Архилох. Изумително по богатство, теми, настроения. Стихът е гъвкав и кристално чист. Езикът изразителен и лаконичен. Чувствата прости и непосредствени. Тънка и зла ирония пронизва сатирите му, Когато говори за своите врагове, Но когато се обръща към другарите си или любимата, Той изключително нежен и топъл, Изпълнен с възхита и трогателна любов. Всичко това го прави един от най-крупните лирици в Световната литература. Рапсодите изпълнявали неговите произведения наред с Поемите на Омир. На остров Парос, родината на поета, Столетия преди новата ера неговите съотечественици Издигнали паметник в негова чест, Върху който издълбали летопис за живота му. За съжаление, от неговото голямо творчество до нас Не е достигнало нито едно произведение в цялостен и Завършен вид, само отделни фрагменти, Отломки от чудесни статуи, просто малки светли Късчета. Каква съдба! Целият живот на поета е едно непрекъснато страдание И разхищение, за да бъдат разпръснати накрая и Скъпоценните зърна на неговото творчество. Но многобройните изследователи и учени са единодушни Без Архилох не би била възможна появата на Старогръцката трагедия и комедия, Появата на Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан. С моето копие хлябът ми ръжен замесен е. С моето копие мачкат и смарското вино за мене. Пия, облегнат на моето копие. Взимай широката чаша. Тръгни по палубата на бързия кораб. Ти отвори този съд и налей от червеното вино. Трезвен да бъдеш на стража, приятелю, Не възможно.