Старогръцка лирика: част VII

Виж, Главк, Как бездната се мъти пак, разтърсвана от морските Вълни. И над върха Гирейски как израства огромен Облак. Буреносен облак. Страх ни обхваща неочакван. Доде се сражава наемникът, дотогава той струва, О Главк. Дано потъне във вълните яростни и в бурното море. Или пък гол във полунощ към Салмидес дано го Хванат рошави тракийци в плен и там безброй беди Да му се струпат. Хляб робски да яде, да зъзне и да се Стопля с морските треви, да трака зъби като пес И по корем да лази безсилен по скалите и Заливан от вълни. Това дано изменникът изпита. Приятелят ми бивш, потъпкал нашта клетва. Перчи се сигурно някой тракиец със щита ми. Здрав беше. Не исках, но хвърлих го в храста. Нали се спасих. Какво ме е грижа? Да пропадне. Друг ще си взема и не по-лош. И не мисля дори аз за Гигес със злато Прочут. И от завист не страдам. И не се удивлявам от делата на боговете. Не обичам властта на царете. Всичко туй е толкоз далече от мене.