Старогръцка лирика: част VIII

Едно голямо нещо зная. Направи ли ми някой зло, Със страшно зло му се отплащам. О, снажен вожд аз не обичам да крачи нашироко С разкошни къдри и подстригана брада. Той може да е даже нисък, дори да бъде Кривокрак, Ала походката му твърда да е изпълнена с кураж. Мъртвият гражданин никога няма слава и почит. Живите дават само на живия слава. Няма по-лошо от участта на мъртвеца. Сърце, сърце, Не се смущавай от бедите. Посрещай ги безстрашно, после ги изпращай, Макар и в засада. Твърд бъди, не трепери. А победиш ли в битката, Не го показвай. И победен ли си, ти не плачи. О, тих бъди в радостта, а в мъката не Се отпускай. И знай какъв закон царува между Хората. Да би се случило да можех да докосна ръката На Неопула. И нежно клонче мир тя радва и розите червени. По раменете й са паднали най-леки сенки от Косите.