Балада

Безуморе вървя във войнишки Шинел, а в ръцете ми-и-и Като малко дете в мен заспива Светът. Този крехък Наш свят. Този толкова млад, този толкова Стар свят без край. Този, този свят. Свят от песни, игри, свят от грижи. Този на светъл. Тъмнината блесна. И светът Аз открива, Че земята е болна сега. По земята добра пак обгръща Димя, черни птици снова Нощта. Господа Генерали, Този нож ви е топъл, нали? По земята добра пак обгръща димя, Черни птици снова нощта. Безуморе вървя във войнишки Шинел, а в ръцете ми-и-и... Този, този свят. Този на светъл. Този свят. Ще сваля Своя знак, Своя стар войнишки шинел. Ще го прибя с любов, а заспалият Свят топлина ще му дам след нощта. Ще сваля Своя знак, своя стар Войнишки шинел. Ще го прибя с любов, а заспалият Свят топлина ще му дам След нощта. Сред нощта.