Спомен за часа по пеене

Пак някои вият харла срами. Всички струени сме. Всички сме. Момчишки палави глави. Никог крутени сме. Учителка и добродуше. Ся чуден ни повежда. И правила изрежда. За ключове нотни и плавно легато. За доли и терци и кратко стакато. Але дали нещо остава. Але нас ще гони. В нас ще гони. Далечо тук всеки сега е. Далечо тук. Вечни момче. Чрез хилядолетия под едри Звезди. Но истинското в час ни среща. То стапе, малък нопе. Всички в хор заспяват. Стапе. Ре, ми, фа, ре, ми, фа, Ми, сол, ми, фа, сол, ре. Ре, ми, фа, ре, ми, фа, ми, фа, сол, Ми, фа, сол, фа, ла, ре, си, сол, ми, Ла, ла, сол, Ре. Измина време оттогаз. Сняг ей косите ни. Снег Звъннец отгани други час. Други са дните ни. Усмивките са уморени. С грижи отвеч тежки. С грижи отвеч тежки. Планове времето прелетяло вдас. Отнело ни е момчешката срас. И затова в нас се прокрадва. Нас се прокрадва. Редна тъга. Редна тъга. Всъщност пак да ни зарадва. Всъщност пак. Днес далече и Неусетно се връща Нататък. Нататък. Онзи бял клас в стая. Стая. То стапе, малък нопе. Още в нас пусие. То стапе. Ре, ми, фа, ре, ми, фа, Ми, фа, сол, ми, фа, сол, фа, ла, ре, Си, сол, ми, ла, сол, ре. Ре, ми, фа, ре, ми, фа, ми, фа, сол, Ми, фа, сол, фа, ре, си, сол, ми, Ла, сол, ре. Ре, ми, фа, ре, ми, Фа, ми, фа, сол, ми, фа, сол, фа, ла, Ре, си, сол, ми, ла, сол, ре.