Зрънце земно

Никога не искай всичко на земята. Няма вечно твои в тоя свят неща. Нека от череша клонка непозната. Утре пак те върне по днес места. Нека ти разкрива светите си тайни. Слънцето, водата, топлите ръце. Ти си дрън-дрън земно, ти си миг нетраен. Нека да твое нечие сърце. Ти си дрън-дрън земно, ти си миг нетраен. Нека да е твое нечие сърце. И нищо странно, нищо странно, че си мимолетен, Мимолетен. Протеж живял, протеж живял. Докато съдби се минат, се минат. Това човешко със себе си е стрело. Защото и звездите те обират. Това човешко със себе си е стрело. Защото и звездите те обират. Никога не искай всичко на земята. Няма вечно твои в тоя свят неща. Нека от череша клонка непозната. Утре пак те върне по днес места. Нека ти разкрива светите си тайни. Слънцето, водата, топлите ръце. Ти си дрън-дрън земно, ти си миг нетраен. Нека да твое нечие сърце. Ти си дрън-дрън земно, ти си миг нетраен. Нека да твое нечие сърце. И нищо странно, нищо че си мимолетен, Мимолетен. Протеж живял, протеж Докато съдби се Минат, се минат. Това човешко със себе си е стрело. Защото и звездите те обират. Това човешко със себе си е стрело. Защото и звездите те обират. Ти дрън-дрън земно. Протеж Живял. Ти дрън-дрън земно. Протеж живял. Ти дрън-дрън живял. Ти