Залената стара чешма

Живеех спокойно, когато веднъж по пътя затанже се Кон. А конят достойно го яздеше мъж и спря Го под моя балкон. Помоли от коня за малко водица, Бил жаден след тази езда. И аз от балкона, нали съм умница, Се втурнах да нося вода. И аз от балкона, нали съм умница, Се втурнах да нося вода. Нямах куража да му откажа. Нищо, че вече се питах сама защо му занесох Нали под навеса тече си зелената стара чешма. Защо му занесох нали под навеса тече си зелената Стара чешма. Отгоре с усмивка ме гледаше мама. Съжаление вече си видях. А конникът стихна, когато пред мама в левова водата Разля. Със него през двора по мокра следа Пристъпихме с вели глави. И чухме отгоре: "Дано пък вода навсякъде да ви Върви!" И чухме отгоре: "Дано пък вода навсякъде да Ви върви!" Конят опита да тропне с копито, Изцили сърдито и заменя отвъд под навеса, Където тече си, тече си зелената стара чешма. Отвъд под навеса, където тече си, Тече си зелената стара чешма. Събраха години децата край нас. Чешмата и днеска тече. Край нея щом минем се смеем на глас със Мойто старо момче. Ще спре там модерна кола за водица, Моторът за цяла черда. И нашата щерка, нали е умница, Ще хукне да носи вода. И нашата щерка, нали е умница, Ще хукне да носи вода. А подер нея вода ще се лее, пък ще Чертае за у дома. Дали ще ожени и тях като мене зелената стара Чешма? Дали ще ожени и тях като мене отново Зелената стара чешма?