Вече свърши хубавото време

Капва и блести тротоара от дъжда като нов. Добър ден, моя стара заздравяла любов. Спри за миг да те видя. Едва, едва остарял. Ех, че среща непредвидена в тази есенна кал. А очите ти пак са като от кадифе. Слушай, да направим малко бягство. Имам среща кафе. Да, разбирам, че бързаш. Ако искаш, ела. Не, не плача. Не, сълзи не. Просто пак заваля. Просто свърши хубавото време. И дъждът вали, и дъждът вали. Просто трябва ние да приемем, Че във нас боли, че във нас боли. Колко смешен изглежда през тези капки светът. Като забравена надежда на кръстопът. Всичко лудо върти се, всичко трепти. И единствено ти си с нормални черти. Вече свърши хубавото време. И дъждът вали и дъждът вали. Вече трябва ние да приемем, Че във нас боли, че във нас боли. Ей, можах да те видя. Имаш кичур бял. Ех, че среща непредвидена. Не, не, не ми е жал. А очите ти пак са с цвят на кадифе. Да направим малко бягство, да поседнем на кафе. Да, да, зная, че бързаш. А пък аз изведнъж... Не, не плача. Не, сълзи не. Просто пак този дъжд. И блести тротоарът от дъжда като нов. Сбогом, сбогом, моя стар заздравяла любов. Вече свърши хубавото време. И дъждът вали и дъждът вали. Вече трябва ние да приемем, Че във нас боли, че във нас боли. Вече свърши хубавото време. И дъждът вали и дъждът вали. Вече трябва ние да приемем, Че във нас боли, че във нас боли.