Съдба

Съдбата е така неумолима. И времето така ни завъртя, Че вече аз не знам, дори не знам дали Те имам, или съм те измислила сама. Обичай ме, защото съществувам, Когато съм една сълза в твоите очи. Обичай ме, дори да те сънувам. Девесъку, ще моля те, сънувай ме и ти. А знам, че всяка обич, всяка обич ражда песен. А всяка песен носи любовта. И както всяко лято, всяко лято ражда есен. Тъй всяка зима носи пролетта. Обичай ме, преди да стана спомен, Забравен спомен някъде там, някъде навън. Обичай ме в този свят огромен, През който преминаваме почти като насън. Обичай ме, защото съществувам, Когато съм една сълза в твоите очи. Обичай ме, дори да те сънувам. Девесъку, ще моля те, сънувай ме и ти. Обичай ме. Обичай ме, дори да те сънувам. Девесъку, ще моля те, сънувай ме и ти.