Вълкът и 7-те козлета

Знам, живееха безгрижно в старата гора седем палави Козлета и една коза. Тя бе майчица грижлива, ставаше в зори с крехки Клонки и с коприва всички да гости. С крехки клонки и с коприва всички да гости. Мамо, мила мамо, без Само Почука ни е Тука, ще криви. Ауууу от врата тук намирам. Ауууу заключен дом. С хитрост и зло ще вляза аз. Но козлетата палави станаха завчас. Скриха клерин скъпите сладки вълчия му глас. Вълчо с пет жълтъка цели гърлото проми и за Блейът с кози трели прозорец отвори. И за блейът с кози трели прозорец отвори. Мама, чуй е, мама на каляка Лапи черни. Мамо, мамо белобрежна, толкова нежна Ще види. Ауууу от врата умирам. Ауууу до тук намирам. Ауууу заключен дом. С хитрост и зло ще вляза аз. Хитрият вълчан се върна цял в пох и в Брашна. Слава бяла той обгърна крехкото стъкло. Всеки знае що се случи, кой бе крив, Кой прав. Вълчо кожата мени си лек и своя нрав. Вълчо кожата мени си лек и своя нрав.