Ах, този дъжд

Облак облака срещна със Рамо. Ехна гръм, навън заваля. Ех дано отходна ти само. Този дъжд по моите стъкла. Но напразно се вейждам във мрак. Все така вали, вали. Колко сълзи Небето изплака. Сякаш колкото мен го боли. Този дъжд вали вече цяла пролетна Вечер и така ме залъгва не Веднъж. Че небето дъждовно е за всичко Виновно. Кой ще вземе да тръгне в този Дъжд? Вятър срита дъждовната грежда И надава във планините стъкло. Сякаш във случайна надежда Търси да намери подслон. Пак се блъскат облаци само. Туй небе не спрей на гърмя. И отново тебе те няма. И съм пак безкрайно сама. Този дъжд вали вече цяла пролетна Вечер и така ме залъгва не Веднъж. Че небето дъждовно е за всичко Виновно. Кой ще вземе да тръгне в този Дъжд? Този дъжд вали вече цяла пролетна вечер И така ме залъгва не Веднъж. Че небето дъждовно е за всичко Виновно. Кой ще вземе да тръгне в този Дъжд?