Българийо, децата ни върни

Животът ми по пътища Забързано премина. Къде не бях, какво не видях. Но само тук в България, в моята родина, Но само тук наистина живях. Отлитат бързо дните ни, отиват си години. Растат големи нашите деца. Растат, за да заминат далече в Чужбина. А тук да плачат нашите Сърца. Там са днес децата ни, Там в чуждите страни. Ние крием тук сълзите си. Дълги нощи, празни дни. Господи, Чуй молбата ни! България, децата ни върни. Такъв ни бил късмета. Това го знае всеки. И хиляди са хора като мен. Залутани, изгубени по глухите пътеки, Без бъдеще живеем ден за ден. И все пак се опитвам хей така да помечтая. Децата как се връщат у дома. Но някъде в себе си дълбоко вече зная. Отдавна съм останала сама. Там са днес Децата ни, Там в чуждите страни. Ние крием тук сълзите си. Дълги нощи, празни дни. Господи, Чуй молбата ни! България, децата ни върни! Там са днес децата ни, Там в чуждите страни. Ние крием тук сълзите си. Дълги нощи, празни дни. Господи, Чуй молбата ни! България, децата ни върни.