Орисия

Неочаквано възстън отново. Като всякаква клетва добра. Аз съм пак с поетичното слово. В тази права потайна гора. Орисия ли имам такава? Или някаква вярна звезда? Ме посипва със сребърна чарова, За да диря все млада вода. Далът вятър ли вят подир мене? Оглушал ли достигна дотук, За да търся, Вечно търся, Ново нужен на хората звук. Далът вятър ли вят подир мене? Оглушал ли достигна дотук, За да търся, Вечно търся, ново нужен на Хората звук. Падат скръб, Пада и жънат. Леден мраз или дъмен в зной. Днес съм мълни, Утре съм гър. Кош пред буря, лирическ покой. Съжаление, скръб и досада. Вече всичко остана зад мен. Аз излитам, А може би падам. Все едно аз летя устремен. Далът вятър ли вят подир мене? Оглушал ли достигна дотук, За да търся, Вечно търся, Ново нужен на хората звук. Далът вятър ли вят подир мене? Оглушал ли достигна дотук, За да търся, Вечно търся, Ново нужен на хо