Жената на 50

На петдесет жената е царица. Не би си позволила грешен ход. Не се побира между две корици На книгата, наречена живот. На петдесет жената е страхотна, Защото знае своята цена. Помислиш ли за теб да я закотвиш, Тя ще те помете Като вълна. На петдесет жената е Удобна. Прощава тя лъжите пак и Пак. Но като нищо може Мимоходом Да хвърли в тъча Не един глупак. На петдесет жената е убиец. Убиец. Напреко през житейското просо тя цепи Към поредната пусия И без да мигне, стреля на месо. На петдесет жената е умница, Не дава да я взимат на мезе. Отгледала е къща, мъж, дечица. За нищо съвестта не я гризе. На петдесет жената е Удобна. Прощава тя лъжите пак и Пак. Но като нищо може Мимоходом Да хвърли в тъча не един Глупак. На петдесет жената е Удобна. Прощава тя лъжите пак и Пак. Но като нищо може Мимоходом Да хвърли в тъча, тъча не един Глупак. Да хвърли в тъча, тъча не един Глупак. Да хвърли в тъча, тъча не един Глупак.