Ежедневие

Всеки ден ставам точно в пет. Бързо пия чаша кафе. В шест без пет, казвам хоризонт. Паля своята кола. Водя аз, безлюдни улици. Сънни щори повдига града. Маха ми бодър бил хлапак. Спирам аз. Аз. Свиши сторита. Нямаш време да дишаш. Не, не, делни ток ми сяда. След това... Нямам време аз. Свива тясно. Караш бързо. Караш Карам аз. Бързам Свиши ми сторита. Нямаш време Не, не, не. От делни ток ми сяда. Нямам време, време аз. Свива тясно. Караш бързо. Тясно. Карам аз. Бързам, бързам, бързам Аз. Идва нощ. Времето лети. С теб и мен на чаша кафе. Време, Тихо шепнеш ти. Паля своята кола. Срещам аз своя вечен бяг. Светлини на безброй коли. Много дни все така летя в Кръговрат. Свиши Ми Нямаш време да дишаш. Не, не, не. От делни ток ми сяда. След това... Нямам време аз. Свива тясно. Караш тясно. Карам аз. Бързам аз. Свиши ми сторита. Нямаш време да дишаш. Не, не, не. От делни ми сяда. Нямам време, Време аз. Свива тясно. Караш бързо. Караш тясно. Карам аз. Бързам, бързам, бързам аз. Свиши ми сторита. Нямаш време да дишаш. Не, не, ток ми сяда. Нямам време аз. Свива тясно. Караш бързо. Караш тясно. Карам бързам.