Да бъде ден

Без съвест И без прожектор. По земята върви. И не може Да не усети. Когато я Боли. Натежаха Безброй антени Върху тялото й. Всеки час ни заплашва някой. С какви ли не войни. И се мъчи Да ни отнема. Всичко свято сега. Песента си да не допеем До нашите деца. Да бъде ден, да има мир и песен, С които ще прегърнем земята. Да бъде ден, в който ще Живеем без страх, че утре няма да сме Тук. Да бъде ден и някъде далече, Когато ние бъдем само звук и глас. Приятелю, Прибирайки се вечер, помни, че този мир Дължиш на нас. Колко трябва да се обича Под небето човек? За да може Щастлив да тича Към следващия век. За войните Да се разказва само в Книга и филм. По звездите да се въздиша. И да се пише стих. Много трудно Ще ни отнема Всичко свято Сега. Нека с песен да спрем на време Гласа на лудостта. Да бъде ден, да има мир и Песен, с които ще прегърнем Земята. Да бъде ден, във който ще живеем Без страх, че утре няма да сме тук. Да бъде ден и някъде далече, Когато ние бъдем само звук и глас. Приятелю, Прибирайки се вечер, помни, че този мир Дължиш на нас. Да бъде ден и някъде далече, Когато ние бъдем само звук и глас. Приятелю, Прибирайки се вечер, помни, че този мир Дължиш на нас. Помни, че този мир дължиш на нас.