Приказка за Боженци

В полите на Балкана в зелена Тишина От слънце и от камък цъфти Една земя. Земята на боженци От дълги векове. По тежките кепенци пак Веят ветрове. По уличките стръмни, по този Калдеръм животът се Осъмва като славеев сън. Тук всеки праг говори за тебе И за мен, За живата история на Българския ден. От битите возници Не в сън това видя. А без цел вятър вижда, звъни Момински смях. Чуй тази малка песен от домако Сега. Боженци в мен живее от слънчева Дъга. По уличките стръмни, по този Калдеръм Животът се осъмва като Славеев сън. Тук всеки праг говори За тебе и за мен, За живата история на Българския ден. Тук всеки праг говори за тебе И за мен, За живата история на Българския ден.