Пролетен полъх

Пролетен полъх по лето Люлее. Раждат се жълтите едри звезди. С пролетен порив славеят Пее. Нашите срещи помниш ли ти? Летоги нивите с гриви Зелени, с плахите сенки под Лунния сън. Нощният смях на вълните Солени буди в сърцата Ни споменът скъп. На мая мъртва е нашата Обич. Белият пясък е равен и ням. Друг ли е твойта усмивка Заровил, стъпваш до мене, а Чувствам се сам. Галиш ме плахо със спарещи Устни. Друга, ах друга изглеждаш Сега. Чужди сме вече, за обич е Късно. Любено станале само брега. Пролетен полъх по лето Люлее. Раждат се жълтите едри звезди. С пролетен порив славеят Пее. Нашите срещи помниш ли ти? Помниш ли ти? Помниш ли ти? Помниш ли?