Безгрижна река

Помня отдавна в мойто детство една река от залез Безгрижно да тече. Бърза тя моите дни отнесе със онзи първи лъч В очите на момче. Шепне сега реката тихо и сякаш че дулите на Спомена гласа. Никой пред мен не се усмихва. Лъчът погасна в миг по тези небеса, Небесааа. Мойто детство ти върни ми. Вечно бързаща река. И онази къща стара Събуди с песента. Мене ти една оставаш, както Майка света. И над теб с любов изгрява този Час една звезда. Помня реката сред поляна със мирис на равнец, Покрита с детски смях. Вместо момчето виждам сянка, щом доближа до нея, Превръща се в прах. Само познаме нашата къща, скалите, Бреговете безмълвни все така. Всеки обратно се завръща, но не тече обратно Никоя река, Рекааа. Мойто детство ти върни ми. Вечно бързаща река. И онази къща стара Събуди с песента. Мене ти една оставаш, както Майка на света. И над теб с любов изгрява в този Час една звезда. Мене ти една оставаш, както Майка на света. И над теб с любов изгрява в този Час една звезда.