Жената на военния

Ти спомняш ли си тази топла вечер С тополите и Княжевския път, когато на Завоя спрях и речех мечтая за Семеен кът. Сега нощта е като темен уга, А въздуха ухае на липи. В леглата са щастливите съпруги, Но ти стоиш. Защо не спиш? Дали защото някоя ти каза с тревога плаха И загрижен тон, че твоя дом ще бъде вечно Празен, докато аз съм с форма и бадон. Понякога се върна прашен, кален. Селуната Си спръхнала в уста, въздъхваш и косата ми погалиш, Но кратко трае радостта. Отново нейде трябва да замина. Отново служба и неизвестен път. И пак застива твоята усмивка, а твойте мигли Мокри пак блестят. Аз зная, че така е много трудно. На работа, от работа в дома. И вместо с мене често ти се случва да Сядаш ти на масата сама. Но все пак, ако някой ти предложи Да промениш Живота си за миг, Аз знам, ще отговориш „Не, Не може”, Защото ти самата си войник. Ти спомняш ли си тази топла вечер С тополите и Княжевския път, Когато на завоя спрях и речех Мечтая си за тих семеен кът.