По пътя

Рок концертът отшумя. Залата е вече празна. Гасне всяка светлина. Никой тук не е останал. И пианото звучи Странно и така самотно, сякаш в него се Таи Болка от далечен спомен. Рок концертът отшумя. Залата е вече празна. Толкова много тишина и една Хотелска стая. Утре ме очакват пак нови Срещи и лица. Сцената на някой град и Отново тишина. Рок концертът отшумя. Залата е вече празна и в Тази тишина само моето Пиано тихо разговаря с мен. Сякаш иска да ми каже: "Тръгвай, Времето тече. Тук всичко си оставил." И днес, сега, Когато давам всичко на тези, Които Мразя и обичам, вървя Напред по пътя си и знам, че Още дишам.